Докладът и признанията на Комисията на ЦК на БКП за убийствата в лагера край Ловеч
За лагера отговаря зам.-министъра на вътрешните работи ген. Мирчо Спасов, дясна ръка на Живков дълго време в МВР-ДС. По негови устни указания е създаден изключително жесток режим, съпътстван от непосилни трудови норми, всекидневни побоища и брутални убийства на лагеристи (виж повече за делото за престъпленията в лагера край Ловеч – ТУК). Именно достигането на информация за този нечовешки режим в лагера, приравнен със садизъм, до ЦК, принуждава Живков да замете набързо и тихомълком следите на престъпленията на режима в лагера. В решението от заседанието си от 4 април 1962 г. (точка 4) Политбюро приема „Трудовата група да се разформирова” и осъжда създадения в лагера режим, „като порочен, несъвместим със социалистическата законност и морал”. Висшето партийно ръководство, начело с Живков, налага и партийни „наказания” на различни лица, свързани със случая.
Решението на Политбюро се предхожда от изслушването на информацията на Комисията на ЦК, назначена за проучване на случая, оглавявана от секретаря на ЦК Борис Велчев. В доклада на Комисията са потвърдени данните за извършваните в лагера престъпления – от тежкия и непосилен дори за физически здрави хора режим, до откритото физическо насилие, изразяващо се в постоянни побоища, както и извършването на убийства на лагеристи. Посочено е, че 150 души са „умрели” в лагера. Заключението на Комисията обаче не е предадено на прокуратурата от страна на висшето партийно ръководство за разследване на убийствата, извършителите им и вдъхновители им, като по този начин Политбюро и Живков стават съучастници в прикриването на престъпленията.
Източник на документа: Държавна агенция „Архиви”, ЦДА. Забележка: Не се публикува 2-ра страница от протокола на Политбюро, тъй като информацията на нея не се отнася до решението за лагера, а до обсъжданите предходни точки от дневния ред.