Кирил Попов завършва Софийската духовна семинария, като първенец на семинарията и пълен стипендиант на Светия Синод. При завършването на образованието си в семинарията, е подстриган в монашество от Софийския митрополит Стефан с името Наум. След това следва в Богословския факултет на Софийския университет. След завършването му е привлечен от Варненския митрополит Йосиф. Назначен е за секретар на Варненската митрополия, а след известно време и за протосингел. На храмовия празник на църквата „Свети Архангел Михаил“ е ръкоположен за йеромонах.

Той не остава за постоянно във Варна. Премества се на служба в София към светата митрополия. Прекарва известно време в Рилския манастир. Около 1942-1943 г. е назначен и за свещеник в Софийския централен затвор. И там се изявява като изключително талантлив проповедник. Владее немски и руски език. Отец Наум работи не само със слово, но и с перо. Публикува статии и проповеди. Изявява се като талантлив мисионер и апологет на Българската Православна Църква. Оставя три забележителни апологетични трудове.

Десетина дни след 9 септември 1944 г. е упражнен натиск върху митрополит Стефан да уволни протосингела на митрополията архимандрит Ириней, който веднага изчезва. Тогава назначава за протосингел архимандрит Наум, който след 10-15 дни също изчезва. В първата половина на месец септември архимандрит Наум служи редовно в църквата „Света Неделя“ в София. Веднъж по време на богослужението в църквата влезли въоръжени лица и пред всички вярващи го извели от храма. От този ден следите му не се знаят.

Вуйчо му, който бил известна личност в Македония, получава в Министерството на вътрешните работи отговор от Лев Главинчев, че племенникът му е ликвидиран с група българи от София.