Проф. Гочо Гочев (1913-2003) е член на РМС (1933), а на БКП през 1944 г. Завършва Юридическия факултет на Софийския университет (1937). Преди 9 септември 1944 г. е арестуван и интерниран за участие в нелегалното комунистическо движение.

От 1944 т. е редовен сътрудник на в. „Литературен фронт”, от 1946 г. на сп. „Театър“, а от 1956 г. на в. „Народна култура“. Драматург в Народен театър – Варна (1944-1945), главен секретар на Съюза на театралните служители (1945-1950), главен редактор на списание „Театър“ (1945-1958). От 1962 г. е професор по театрална критика във ВИТИЗ. От 1968 г. завежда секция „Театрално изкуство“ в Института за изкуствознание при БАН. Изследва развитието на съвременната българска драматургия, спецификата на актьорското майсторство. Автор е на книгата „Театър и драма“ (1960), студията „Театралният спектакъл“ (1962) и др.

В един от документите на Шесто управление на ДС е посочено, че през 1973 г. „се получиха данни, които показват, че същият продължава да стои на старите си позиции, разпространявал е клевети по адрес на партийни и държавни ръководители, правил е остри антисъветски изказвания и твърдял, че в СССР които критикуват се обявяват за луди. Привеждал примери за „репресирани“ и изпратени в лудницата интелигенти. Поддържал е близък контакт с проф. Любомир Тенев и изразявал съгласие с неговите възгледи”.