Хаим Давид Оливер
Хаим Давид Оливер
8 януари 1918 г.
гр. Кюстендил.
гр. София.
Висше.
Писател, публицист, сценарист.
Редактор в Българска кинематография.
БКП.
55 години.
Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия.
Шесто управление на ДС.
Хаим Оливер не стои на здрави идейно-политически и естетически позиции. По отделни въпроси на културната ни политика, международните отношения със социалистическите страни и по адрес на отговорни партийни ръководители Оливер прави нелоялни изказвания. Правил и отделни изказвания, с които хулил най-отговорни партийни и държавни ръководители. Били ерозирали, изхабени, с кучешки инстинкти, като си разчиствали сметките с всеки, който се опитвал да внесе нови елементи в духовното творчество на народа.
Хаим Оливер се наблюдава.
Отдел 01 „Интелигенция“ на Шесто управление на ДС.
Хаим Оливер (1918-1986) е писател и сценарист от еврейски произход. Завършва френски колеж в София (1936) и журналистика (1959). Автор е на редица творби и сценарии за филми. Лауреат на различни награди при комунизма.
В архивите на Шесто управление на ДС се посочва, че Оливер „считал, че културната политика се провеждала не от творци, а от чиновници, които непрекъснато манифестират своята преданост към Партията, имащи афинитет към глупостта, към лошото и некадърното. В културният живот съществували „балкански сопаджийски“ традиции. В духовният си живот сме нямали особени прояви и всичко у нас в тази област било смачкано, сиво вяло. По негово мнение българското изкуство в настоящия период било лишено от своя линия, а провеждало тая на Съветския съюз. По тази причина сме влизали в „общата папка“ на догматизма, като България била най-крайната линия на следсталиновия догматизъм”.
В архивите на Шесто управление на ДС се посочва, че Оливер „считал, че културната политика се провеждала не от творци, а от чиновници, които непрекъснато манифестират своята преданост към Партията, имащи афинитет към глупостта, към лошото и некадърното. В културният живот съществували „балкански сопаджийски“ традиции. В духовният си живот сме нямали особени прояви и всичко у нас в тази област било смачкано, сиво вяло. По негово мнение българското изкуство в настоящия период било лишено от своя линия, а провеждало тая на Съветския съюз. По тази причина сме влизали в „общата папка“ на догматизма, като България била най-крайната линия на следсталиновия догматизъм”.
АКРДОПБГДСРСБНА – М, ф. 22, оп. 1, а.е. 12, л. 65-66, строго секретна информация относно: Някои прояви сред художествената интелигенция през 1973 г. на Шесто управление на ДС.
