Известно време Михаил Апостолов е общ работник в Рилския манастир. В същото време изучава църковнославянско четене и пеене. През август 1944 г. е ръкоположен за свещеник и изпратен на енорийска служба в дупнишките села Тополница и Делян. Не е удобен добрият духовен пастир, но авторитетът му е голям и го търпят. Отец Михаил дава твърд отпор на посегателствата срещу неговото паство.

Това създава напрежение и през 1958 г. точно преди Великден е арестуван. В Дупница се провежда съдебен процес с подкупени свидетели. Съдът произнася смъртна присъда. Върнат e в Софийския затвор и е настанен в килията на „смъртниците“. Всички очакват разстрел. Синовете му молят за съдействие патриарх Кирил. Той  моли Президиума на Народното събрание да помилва свещеника. Смъртната присъда е заменена с доживотен затвор. Преместват го в Пазарджишкия затвор, където престоява около един месец. После го въдворяват в лагера на смъртта „Белене” (през август 1959 г. лагерът е закрит и е оформен като затвор). Там престоява пет години до 1964 г. Същата година е амнистиран. Не му разрешават да се върне в старата си енория. Светия Синод му предлага да отиде в град Рила.

В град Рила се занимава и с лекуване на болни. Познава билките и лекува с тях. През последните дни от живота си приема монашеско пострижение с името Макарий. Почива на 10 септември 1988 г.