Никола Грозданов (1894-1976) завършва Военното училище (1915) в София с 35-и Рилски випуск и Военната академия (1930). В началото на военната си кариера, като поручик, служи в 8-ми артилерийски полк и е на фронта в Македония по време на Първата световна война. След това заема редица длъжности, сред които: командир на 1-ва конна батарея (1928); 6-ти дивизионен артилерийски полк (1929); Щаб на войската (1932); преподавател във Военното училище по стратегия и тактика (1933 и 1935 г.); офицер за поръчки в щаба на 8-ма пехотна дивизия (1934).

В периода 1936-1938 г. е военно аташе в Букурещ, Румъния. След това е началник-щаб на 4-та военноинспекционна област (4-та армия); командир на 3-ти пехотен полк (1940), командир на 12-ти пехотен полк (1940), командир на 8-ма дивизионна област (1942). От 1 март 1943 г. поема командването на 24-та пехотна дивизия, а от 26 август същата година е командир на 7-ма пехотна рилска дивизия.

Въпреки прослужените години не е произведен в генералски чин до смъртта на цар Борис III въпреки прослужените години и заеманите длъжности. Причината е близостта му с офицери от кръга „Звено” и най-вече с Дамян Велчев. Получава генералско звание едва след смъртта на монарха. Произведен е в чин генерал-майор На 14 септември 1943 г. През декември 1943 г. е назначен за командир на 25-та пехотна дивизия, а от юни 1944 г. е командир на 8-ма пехотна тунджанска дивизия. Превратът на 9 септември 1944 г. го заварва началник на Старозагорския гарнизон. На 28 ноември 1944 г. е изпратен в запас.

През 1945 г. е привлечен като главен подсъдим от Втори областен състав на  „народния съд“ в Стара Загора заедно с други военни от щаба на 8-ма Тунджанска дивизия отпреди 9 септември 1944 г. по обвинение, че е „командвал цялата армия в областта на решителна борба за пълно унищожение на нелегалните“. Само заради роднинска връзка с представители на политически кръг „Звено” и контактите с министъра на войната ген. Дамян Велчев избягва смъртната присъда.

Осъден е на 15 години затвор, от които една година и половина излежава в Старозагорския затвор, а 7 години прекарва в лагерите „Куциян”, „Росица”, „Николаево” и „Белене”. През 1954 г. работи общ работник по ж. п. линията Стара Загора-Тулово. По-късно работи върху колектора на канализацията до Станционната градина в Стара Загора. В края на живота си продава лотарийни билети пред Универсалния магазин в центъра на Стара Загора.