line head

Никола Грозданов

Никола Грозданов
3 юли 1894 г.
гр. Стара Загора.
гр. Стара Загора.
Семейство на търговец.
Висше.
Военен.
Ген.-майор, командир на 8-ма пехотна тунджанска дивизия (1944).
54 години.
Втори областен състав на „народния съд” в Стара Загора.
15 години затвор.
Старозагорски затвор (1,5 година), 7 години в лагери.
Една година и половина.
ТВО „Куциян“ към 1948 г., „Росица”, „Николаево” и „Белене”.
Седем години.

Никола Грозданов (1894-1976) завършва Военното училище (1915) в София с 35-и Рилски випуск и Военната академия (1930). В началото на военната си кариера, като поручик, служи в 8-ми артилерийски полк и е на фронта в Македония по време на Първата световна война. След това заема редица длъжности, сред които: командир на 1-ва конна батарея (1928); 6-ти дивизионен артилерийски полк (1929); Щаб на войската (1932); преподавател във Военното училище по стратегия и тактика (1933 и 1935 г.); офицер за поръчки в щаба на 8-ма пехотна дивизия (1934).

В периода 1936-1938 г. е военно аташе в Букурещ, Румъния. След това е началник-щаб на 4-та военноинспекционна област (4-та армия); командир на 3-ти пехотен полк (1940), командир на 12-ти пехотен полк (1940), командир на 8-ма дивизионна област (1942). От 1 март 1943 г. поема командването на 24-та пехотна дивизия, а от 26 август същата година е командир на 7-ма пехотна рилска дивизия.

Въпреки прослужените години не е произведен в генералски чин до смъртта на цар Борис III въпреки прослужените години и заеманите длъжности. Причината е близостта му с офицери от кръга „Звено” и най-вече с Дамян Велчев. Получава генералско звание едва след смъртта на монарха. Произведен е в чин генерал-майор На 14 септември 1943 г. През декември 1943 г. е назначен за командир на 25-та пехотна дивизия, а от юни 1944 г. е командир на 8-ма пехотна тунджанска дивизия. Превратът на 9 септември 1944 г. го заварва началник на Старозагорския гарнизон. На 28 ноември 1944 г. е изпратен в запас.

1523

През 1945 г. е привлечен като главен подсъдим от Втори областен състав на  „народния съд“ в Стара Загора заедно с други военни от щаба на 8-ма Тунджанска дивизия отпреди 9 септември 1944 г. по обвинение, че е „командвал цялата армия в областта на решителна борба за пълно унищожение на нелегалните“. Само заради роднинска връзка с представители на политически кръг „Звено” и контактите с министъра на войната ген. Дамян Велчев избягва смъртната присъда.

Осъден е на 15 години затвор, от които една година и половина излежава в Старозагорския затвор, а 7 години прекарва в лагерите „Куциян”, „Росица”, „Николаево” и „Белене”. През 1954 г. работи общ работник по ж. п. линията Стара Загора-Тулово. По-късно работи върху колектора на канализацията до Станционната градина в Стара Загора. В края на живота си продава лотарийни билети пред Универсалния магазин в центъра на Стара Загора.

Виж повече за ген. Никола Грозданов в книгата на Ангел Динев „Последният воин на Царя и Отечеството в Стара Загора”, изд. Военноисторическа комисия, 2014 г.
1. Йордан Вълчев, „Куциян“, изд. „Карина М“, 1994 г., второ допълнено издание, с. 78.
2. Форум „Бойна слава” (forum.boinaslava) кариерно развитие на ген. Никола Грозданов.
3. „Един завет” – блог на Клуба на потомците на царския офицерски корпус, статия „Разгромът на кадровото офицерство в Старозагорско (1944-1946)”.
4. „Горчиви истини” – свидетелства за комунистическите репресии, включващ „Стенания от мрака”, разказ на бившия лагерист Куни Кунев, въдворен в лагера „Белене” (1950-1953), изд. Център за подпомагане на хора, преживели репресии – АСЕТ, 2003 г., с. 31.
nikolagrozdanov-ot-agrozdanova
Ген. Никола Грозданов | Източник: Личен архив на Ана Грозданова, дъщеря на ген. Грозданов.