line head

Кирил Николов Гунев

Кирил Николов Гунев
1887 г.
гр. Казанлък.
гр. София.
Висше.
Женен.
Юрист, финансист.
Председател на БНБ (1938-1944), министър на финансите (1935-1938).
58 години.
гр. София.
гр. София.
„Народния съд”.
Десети върховен състав на „народния съд”.
15 години строг тъмничен затвор, 200 000 лв. глоба, 16 години лишаване от права, конфискация в полза на държавата на една трета от имуществото му.
Софийски централен затвор.
4 години, след които почива.

Кирил Гунев е юрист, финансист и политик през 20-те, 30-те и първата половина на 40-те години на ХХ век. Завършва право в Париж през 1909 г. След завърщането си работи като съдия. Между 1919 и 1920 г. е съдия в София.


Обвинител към Третия държавен съд

По собствените му думи, произнесени пред „народния съд”, след Първата световна война се е определил като антантофил (подкрепящ военния блок на Франция, Великобритания и Русия). След войната взима участие в работата на Третия държавен съд функциониращ от януари 1920 г. до Деветоюнския преврат  през 1923 г. на основата на Закона за наказване на виновниците за националната катастрофа, приет от правителството на БЗНС.

Гунев работи като държавен обвинител към този съд заедно с Петко Стоянов, министър на финансите в правителството на ОФ след 9 септември 1944 г. Участва в завършването на съдебното дирене в течение на две, водено за осъждане на виновните за участието и поражението на Царство България в Първата световна война.


В Министерството на финансите и БНБ

В периода 1920-1924 г. е главен юрисконсулт на Министерството на финансите. След това постъпва на работа в БНБ като администратор. По-късно е назначен за директор на централното управление, а от октомври 1932 г. до декември 1935 г.  

В периода 1935-1938 г. е избран за министър на финансите в първото и второто правителство на Георги Кьосеиванов.

От 14 ноември 1938 г. до 1 юни 1944 г. е управляващ БНБ, а от 10 август 1944 г. до ноември 1944 г. е неин управител.


Подсъдим по „народния съд”

На 13 ноември 1944 г. Кирил Гунев е привлечен като обвиняем от Десети  върховен състав на  „народния съд”, който води съдебния процес срещу различни държавни служители за т. нар. вредителство.

На 21 март 1945 г. Десети  върховен състав дава ход на съдебния процес. Кирил Гунев не се признава за виновен. Пред съда заявява:

„Принцип в наказателното право е, че всеки отговаря само за собствените си дела. Новият закон за народния съд не прави никакво изключение от това право. Освен стриктното изпълнение на законни разпореждания по отношение на Германия, не съм си мръднал пръста в полза на тая държава и че напротив, било с пасивна съпротива, било с редица мои действия съм реагирал срещу опитите ѝ за икономическо заробване на България.”

След като е признат за виновен и осъден на 15 години строг тъмничен затвор, умира през 1949 г.

1. Държавна агенция „Архиви”, архив на Десети върховен състав на „народния съд”, ф. 1449, оп. 1, а.е. 239 – л. 68, а.е. 240 – л. 4-5.
2. Сайт на БНБ (bnb.bg), „Управители на БНБ” – биография на Кирил Гунев.
kirilgunev
Кирил Гунев по време на следствието и съдебния процес по „народния съд” през 1944/1945 г. | Източник: Държавна агенция „Архиви”.
kirilgunev-dok
Частта от присъдата на Десети състав на „народния съд”, отнасяща се за Кирил Гунев | Източник: Държавна агенция „Архиви”.