line head

Кръстанка Василева Пунева (Игумения Касияна)

Кръстанка Василева Пунева (Игумения Касияна)
1908 г.
гр. Брацигово, област Пазарджик.
Семейство на свещеници.
Средно.
Монахиня.
Игумения на Врачешкия манастир „Свети Четиридесет мъченици“.
около 44 години.
Врачешки манастир „Свети Четиридесет мъченици“.
гр. София.
Държавна сигурност.
2 години затвор.
Сливенски затвор.
1 година и 10 месеца.
Семейството ѝ се преселва от град Брацигово в София. След завършване на образованието си Кръстанка работи известно време във фабрика. Посещава редовно църковните богослужения и живее скромно. През 1938 г. отива във Врачешкия манастир. Ловчанският митрополит Филарет, виждайки нейната всеотдайност, я изпраща в Новоселския девически манастир, Троянско. Там тя усвоява църковнославянско четене, пеене и послушание по строгия монашески устав. През 1941 г. приема монашество с името Касияна. Режимът ѝ е: 9 часа молитва, 9 часа работа и 6 часа сън.

През 1952 г. е арестувана за укриването на бивш царски офицер, който е осъден на смърт по „народния съд”, но успява да избяга. Семейството на преследвания е от Врачеш, където той се връща при бягството през 1945 г. Със знанието на игумения Касияна няколко месеца е укриван в избата на манастира преди да бъде преместен в скривалище в обора на родната му къща.

През 1952 г. обаче офицерът е предаден. При задържането му става ясно за първоначалното му укриване в манастира и Държавна сигурност арестува игумения Касияна, която е отведена в София. Там е разследвана в продължение на 7-8 месеца при най-строг режим. След осмия месец е осъдена на две години затвор. Откарана е в Сливенския затвор. Разпределението ѝ да работи в шивашкия цех на затвора приела като милост божия. Въпреки разклатеното си здраве работи старателно и помага на други затворнички. Само „заради добро държание“ е освободена два месеца предсрочно. Почива през 1975 г. Гробът ѝ е на южната страна на храма на Врачешки манастир „Свети Четиридесет мъченици“.
Въздействието на игумения Касияна върху другите е духовно благотворно. След завръщането на майка Касияна в манастира, постоянно идват познати от затвора да просят молитвите и благословението ѝ. Въпреки здравословното си състояние е неуморна да прави добрини. Нейната сила е молитвата. Търси бедни и болни хора, за да облекчава страданията им.
Игумения Валентина Друмева „Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време“, том 2, издава Славянобългарски манастир „Св. Вмчк Георги Зограф“, Света гора, Атон, 2007 г., с. 181-189.