line head

Димитър Славов Георгиев

Димитър Славов Георгиев
14 март 1922 г.
село Свети Илия (днес село Стройно), област Ямбол.
село Извор, област Бургас.
Селски.
Средно духовно.
Женен.
Свещеник.
Енорийски свещеник.
31 години.
село Тенево, област Ямбол.
Държавна сигурност.
Съд в Ямбол.
Осъден на смърт (1953) , заменена с 20 години лишаване от свобода.
Лагерът „Белене”, Тухларна фабрика – София.
4 години.
Лагерът „Белене”.
5 години.
Димитър Георгиев завършва Пловдивската духовна семинария (1943). Ръкоположен е за свещеник през юли 1944 г. Служи в село Тенево, Ямболско, до 1953 г., когато е арестуван и осъден на смърт. Християнското братство към храма, което той основава, се състои от 750 души. Внушителна цифра, която е недостижима днес дори в голяма градска енория. Отец Димитър е свещеник по призвание, но духовната му дейност не се одобрявана от управляващите. На 14 май 1953 г. е извикан за справка в Държавна сигурност – Ямбол. Подложен е на изтезания. След това на съдебен процес в Ямбол е осъден на смърт. Обжалва присъдата и тя е заменена с 20 години затвор. Първите пет години прекарва в „Белене”, поставен при нечовешки условия.

Отец Димитър е помилван на 20 април 1962 г. Тогава той работи в тухларната фабрика в София. Като се връща след деветгодишно отсъствие, е назначен за свещеник в село Желязково, сега Момина църква, Бургаско. За да издържа семейството си отец Димитър е принуден да стане миньор. Едва през 1982 г. е назначен за енорийски свещеник в храм „Св. Атанасий“ в Бургас. Там служи три години. Преместен е в село Черни връх, а през последните девет години служи в село Извор, Бургаска област. Почива на 13 февруари 2002 г.
Отец Димитър Георгиев е единственият от преследваните и мъчени свещеници в Сливенска епархия, който доживява краха на комунистическия режим през 1989 г.
Игумения Валентина Друмева „Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време“, том 2, издава Славянобългарски манастир „Св. Вмчк Георги Зограф“, Света гора, Атон, 2007 г., с. 139-145.