line head

Константин Русков Събев

Константин Русков Събев
27 май 1918 г.
село Оман, област Ямбол.
гр. Айтос, област Бургас.
Селски.
Средно духовно.
Женен.
Свещеник.
Енорийски свещеник.
27 години.
село Оман, област Ямбол.
Ямболски областен съд.
10 години лишаване от свобода.
Сливенски затвор.
2 години.
Константин Събев завършва духовна семинария в Пловдив през 1941 г. Ръкоположен е за свещеник през септември 1942 г. Назначен е за енорийски свещеник в село Голямо Крушево, той обслужва и село Вълчи извор, Ямболско. Макар и много млад, започва с успех пастирското си служение, с крепка вяра и висока отговорност пред бога. Трябвало да отбие редовната си военна служба в Шести артилерийски полк в град Сливен. В полка е разкрит таен заговор. За организатор е обявен приятел и съученик на отец Константин от съседното село. Принуждават го с изтезания да подпише показания срещу него, които са съзнателно преиначени. Виновният е осъден на смърт.

След 9 септември 1944 г. отец Константин е обвинен за смъртта на своя приятел. Срещу него е заведено наказателно дело №15 от 19 февруари 1945 г. Свещеникът е осъден на десет години затвор. Две години след това е помилван. След излизане от затвора той е възстановен на служба в Сливенска епархия. Назначават го в родното му село Оман, като обслужва и село Александрово. През 1975 г. е преместен в Айтос, където от следващата година завежда енориите в село Камено и гр. Българово.
Преместването му в Айтос не е случайно. Неудобен за някои управници, трябвало да бъде отстранен от селото. Има разсекретен документ, от който се разбира, че е имало предложение през 1952 г. да бъде въдворен в ТВО „Белене”, като „вреден и опасен елемент за сигурността на страната“. Не е известно защо това предложение не е изпълнено.
Игумения Валентина Друмева „Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време“, том 2, издава Славянобългарски манастир „Св. Вмчк Георги Зограф“, Света гора, Атон, 2007 г., с. 164-169.