line head

Петър Механджиев

Петър Механджиев
1898 г.
село Годлево, област Благоевград.
Селски.
Средно духовно.
Женен.
Свещеник.
Енорийски свещеник.
47 години.
село Годлево.
„Народния съд”, 1945 г.
Осъден на смърт, но поради липса на доказателства заменена с доживотен затвор.
Сливенския и Шуменския затвор и в лагера „Белене”.
20 години.
Всички отзиви за отец Петър от съвременниците му единодушно потвърждават, че той е тих и с много благороден нрав. Арестуван е през 1945 г., но е освободен. Повторно е арестуват и изправят пред „народния съд” . Обвиняват отец Петър, че е предал един партизанин. Преди да отиде в затворите, е задържан в милиционерския участък в град Гоце Делчев. Там е бит жестоко и му е отнет златния часовник, подарен му лично от цар Борис III. За живота си в затворите той никога не говори.

Съществува документ, от който е видно, че отец Петър е предложен за помилване. Впоследствие обаче името му е зачеркнато и заменено с името на осъден член на БКП от Якоруда. Като се връща от затворите, дълго време остава без работа. Впоследствие му е разрешено да изпълнява свещеническите си задължения. Назначен е да служи в църквата на едно отдалечено село – Обидим, Благоевградско. Почива през 1977 г.
Игумения Валентина Друмева „Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време“, том 2, издава Славянобългарски манастир „Св. Вмчк Георги Зограф“, Света гора, Атон, 2007 г., с. 88-93.