line head

Петко Иванов Балчев

Петко Иванов Балчев
1 юни 1905 г.
село Козарево, област Ямбол.
село Николаево (днес град), област Стара Загора.
Селски.
Средно духовно.
Женен.
Свещеник.
Енорийски свещеник.
39 години.
3 години лишаване от свобода през 1957 г.
Петко Балчев завършва свещеническо училище и пожелава да се посвети на пастирско служение. На 2 март 1930 г. е ръкоположен от Старозагорския митрополит Павел в храм „Св. Димитър“ в Стара Загора. Служи в китното подбалканско село Николаево. Кротък по нрав, селяните бързо свикват с него.

След 9 септември 1944 г. атеистичната власт предприема мерки. На 26 декември същата година отец Петко е арестуван заедно с интелектуалците на селото. В ареста е подложен на жестоки изтезания, за да пречупят волята му. След като го освобождават, продължават да следят поведението му.

През 1957 г. за пореден път е арестуван, защото поздравява бригадирите от селото и ги нарича „Раби божии“, а те го тълкуват като „роби“. Срещу него е заведено вече дело с чисто политически характер. Осъждат го на три години затвор. Когато излиза от затвора отец Петко е неузнаваем. Петдесет и пет годишният свещеник изглежда вече старец.

Никога не разказва дори поверително, пред най-близките си хора, за преживяното в затвора, за тези „грозни и срамни“ години. Почива на 8 юни 1982 г.
Игумения Валентина Друмева „Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време“, том 2, издава Славянобългарски манастир „Св. Вмчк Георги Зограф“, Света гора, Атон, 2007 г., с. 190-195.