line head

Елена Георгиева Мечкова (Симфороза)

Елена Георгиева Мечкова (Симфороза)
16 май 1907 г.
гр. Пловдив.
гр. Чепеларе.
Работнически.
Средно.
Неомъжена.
Монахиня.
Игумения на манастир „Света Петка“ в село Сотиря, Сливенско.
44 години.
Старозагорски окръжен съд.
Осъдена на смърт, заменена със 7 години лишаване от свобода.
Сливенски затвор.
7 години.
Родителите на Елена Мечкова почиват, когато тя е едва 12-годишна. Има 5 братя и 3 сестри, които се грижат за нея до завършване на основното ѝ образование в Пловдив. След това, като сирак, успява да постъпи в колеж в Париж. На 17 години, постъпва като послушница в монашеското братство „Белия кръст“ в Курило до София. Монашеството обаче се разформирова и тя се завръща в Пловдив. През 1946 г. се установява в манастира „Света Петка“ до село Сотиря, намиращо се на 5-6 километра от Сливен. Там живее с две други сестри. Тя е игумения. Успява да възобнови стария Сотирски манастир, известен с богато духовно минало.

След политическата промяна, национализацията и колективизацията, много недоволни българи избягват в Балкана и стават горяни, като това първо по рода си в страните от Източния блок въоръжено съпротивително движение е особено силно в Сливенския край. Сотирският манастир е близко до планината и много от горяните намират подслон и храна в обителта. Игуменията не отказва да ги приютява без да се ангажира с техните политически действия.


През 1951 г. я молят за убежище горяните Георги Маринов и Иван Спасов, които по-късно са разкрити и убити. Издадена е и сестра Симфороза. Арестувана е съдена в Старозагорския окръжен съд. Осъдена е на смърт, но присъдата ѝ заменена със 7 години лишаване от свобода, които излежава в Сливенския затвор. Тя е подложена на много унижения най-вече защото е духовно лице. След като е освободена, не ѝ позволяват да се върне в манастира в Сотиря. Пращат я в Мъглижкия манастир „Свети Никола“. В този манастир остава от 1956 до 1992 г. Почива след кратко, но тежко боледуване на 7 декември 1992 г.
Нейният живот в манастира в е образец на смирение и дълбока вяра. Рисува и е  много добър художник. Оставя много картини, все с религиозен сюжет.
Игумения Валентина Друмева „Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време“, том 1, издава Славянобългарски манастир „Св. Вмчк Георги Зограф“, Света гора, Атон, 2007 г., с. 109-117.
somforoza
Монахиня Симфороза | Източник: Интернет.