line head

Александър Дянков

Александър Дянков
23 декември 1902 г.
гр. Плевен.
гр. Бяла Слатина.
Селски.
Средно духовно.
Женен.
Свещеник.
Енорийски свещеник.
42 години.
гр. Бяла Слатина.
Състав на „народния съд” на 13 март 1945 г.
Осъден на смърт, заменена с доживотен затвор.
Врачански и Плевенски затвор.
7 години.
гр. Бяла Слатина.
3 години.
село Стожер, област Добрич.
Александър Дянков завършва Пловдивската духовна семинария. Ръкоположен е за свещеник. Остава във Враца, но кратко време. Притежава дар слово и красив глас. Изпратен е в град Браила, Румъния, за да служи в българската църква и да проповядва на българите. Като се завръща през 1935 г. е назначен за енорийски свещеник в Бяла Слатина. Малкото градче не помни толкова интелигентен и всестранно надарен духовен пастир. Владее седем езика. Възстановява порутената църква, реставрира я и украсява с резбован иконостас. Развива голяма просветна дейност. Става гимназиален учител по руски език. В началото на октомври 1944 г. към полунощ го призовават в  Околийското управление за „справка“. Повече не се връща.

Съди го „народния съд”. Обвинението е измислено, а свидетелите манипулирани. Осъден е на смърт. Целият град се вдига в защита на невинния свещеник. Тогава присъдата е заменена с доживотен затвор. Остава във Врачанския затвор при строг режим. Работи тежък труд в каменни кариери. По застъпничеството на добри хора е преместен в Плевенския затвор, където режимът е по-лек. Там основава хор, учи затворниците на езици, които владее. Освободен е на 9 септември 1952 г.

Като се връща, целият град Бяла Слатина се зарадва. Въпреки това не му е позволено да служи в града. Интерниран е в село Стожер, Добричко за три години. Като се прибира в Бяла Слатина, не променя отношението си към хората. Почива на 21 юли 1967 г. Погребан е в присъствието на 12 свещеници и на Врачанския владика.
Игумения Валентина Друмева „Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време“, том 1, издава Славянобългарски манастир „Св. Вмчк Георги Зограф“, Света гора, Атон, 2007 г., с. 242-251.