line head

Константин Иванов Кацаров

Константин Иванов Кацаров
18 юли 1898 г.
гр. София.
гр. Женева, Швейцария.
Богато семейство на съдия.
Висше, юридическо.
Женен.
Адвокат и университетски преподавател.
Професор по право в Швейцария.
Безпартиен.
46 години (арестуван), 55 години (осъден).
гр. София, ноември 1944 г. и януари 1953 г.
гр. София.
01 отдел (следствен) на ДС.
15 години затвор, конфискация на имуществото и лишаване от права.
Варненския затвор.
1 година.
02 отдел (контраразузнаване), 1951 г.
Обвинен е, че поддържа връзки с чужди разузнавания и се е поставил в тяхна услуга.
Агентурна разработка.
„КИКО“.
Константин Кацаров е бележит учен юрист. Завършва право в Берн, Швейцария. През 1931 г. е назначен за доцент, а от 1936 г. е професор в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Преподава търговско и международно право до 1947 г. Получава международно признание като учен и експерт по търговско право и в областта на индустриалната собственост. В периода 1921-1950 г. е член на Висшата законодателна комисия.

През есента на 1944 г. е арестуван и дейността му е разглеждана от народен обвинител по „народния съд”, но от събраните материали за него не е направено заключение, че е извършил престъпление и е освободен. За него тогава се застъпва на проф. Венелин Ганев, един от регентите след Деветосептемврийския преврат.

В началото на 1951 г. е взет на разработка от Държавна сигурност под псевдонима „КИКО” за изясняване на връзките му с чужденци.

През 1953 г. е арестуван от ДС и обвинен в шпионаж. Осъден е на 15 години лишаване от свобода, конфискация на имуществото и отнемане на правата.  Година по-късно обаче Върховният съд отменя присъдата му. Реабилитиран е поради необходимостта от юридическата му помощта по сложен международен казус, в който е забъркана България през 50-те години.

През 1956 г. Константин Кацаров напуска България и до края на живота си (1980) живее в Швейцария. Автор е на фундаменталния труд „Теория на национализацията” (1956), който е преведен на седем езика и издаден в единадесет страни. В 1960 г. учредява в Женева консултантска компания по индустриална собственост. През 1963-1969 г. е преподавател по търговско право в Женевския университет.

През 1969 г. по инициатива и с лични средства основава фондация „Константин и Зиновия Кацарови” към Общия фонд на Женевския университет. Фондацията е предоставила стипендии на стотици българи в областта на образованието, науката, изкуството и културата.

Член е на международната правна асоциация. В качеството си на изгнаник по политически причини се изявява като общественик, историк и публицист. Почива през  1980 г. в гр. Монтрьо, Швейцария.
Повече архивни документи на ДС за Константин Кацаров са включени в разширения електронен вариант на сборника „Държавна сигурност и юриспруденцията 1944-1975“ на Комисията по досиетата, 2015 г.

Подробности за бележития юрист виж в книгата на Венелин Цачевски, „Константин Кацаров. Пътят към върха”, изд. „Сиела”, 2016 г.
1. АКРДОПБГДСРСБНА – М, ИФ 3, оп. 3, а.е. 275, л. 48, мнение на народния обвинител, 24 ноември 1944 г.; ИФ 3, оп. 3, а.е. 275, л. 10-11, строго поверително постановление относно: Вземането на агентурна разработка на Константин Кацаров по псевдонима „КИКО”, София, 4 юли 1951 г.
2. Проф. Веселин Вучков, „ДС срещу юридическата общност в периода от 1944 до 1975”, статия, сайт Правен свят (legalworld.bg).
3. Венелин Цачевски, „Константин Кацаров. Пътят към върха”, изд. „Сиела”, 2016 г.
konstantinkacarov
Константин Кацаров | Източник: legalworld.bg.
001002003
1. Мнение на народния обвинител за дейността на Константин Кацаров, ноември 1944 г. 2. Строго поверително постановление относно: Вземането на агентурна разработка на Константин Кацаров по псевдонима „КИКО”, София, юли 1951 г. | Източник: Comdos.