Григорий Попвасилев завършва с отличие Софийската духовна семинария през 1926 г. като стипендиант на Светия синод и на Видинската митрополия. През 1929 г. е ръкоположен за свещеник. Служи като втори свещеник при баща си, а след това при храм „Свето Успение Богородично“ в гр. Лом. През 1934 г. е назначен за свещеник при Българската легационна църква в Букурещ. Там завършва Богословския факултет с научно звание  „лисансие по богословие“. След това продължава научните си занимания за докторат по църковно право. Отец Григорий е част от културния елит на Лом.

През месец септември 1944 г. е арестуван и обявен за народен враг. На връх Великден през 1945 г. е осъден от „народния съд” на 10 години лишаване от свобода и е откаран в затвора в град Лом. След година и половина е освободен поради амнистия. От затвора излиза съсипан физически.

През 1951 г. е отново арестуван и е въдворен в лагера „Белене”. Там престоява една година, която слага тежък печат върху здравето му. През 1958 г. отново е арестуван и осъден на 17 години затвор. От тях излежава обаче 12 години, като една част от тях прекарва във Врачанския затвор, а другата в Плевенския. Мъчен е продължително и жестоко.

При много трудни условия отец Григорий служи на църквата 41 години и то с рядко достойнство.