line head

Васил Гергов Кънов

Васил Гергов Кънов
11 януари 1921 г.
село Мало Пещене, област Враца.
гр. София.
Средно земеделско семейство.
Основно.
Женен.
Земеделец, строител.
31 години.
гр. Враца.
Врачанския съд.
6 години лишаване от свобода, 1951.
ТВО „Нови рудници”, Димитровград.
6 години.
Окръжно управление на МВР-ДС Хасково.
Агентурна групова разработка „ДИВЕРСАНТИ”.
Окръжно управление на МВР-ДС Хасково.
18 месеца.
Васил Кънов произхожда от средно земеделско семейство на Герго и Петра Кънови. Българин, източноправославен със завършен 2-ри клас (днешен 7-ми клас) образование през 1937 г. Като първи син на семейството Васил се жени 18-годишен (1939) и се труди като земеделец в района на селата Мало Пещене, Голямо Пещене и Баница в помощ на многолюдното му семейство, както и на неговото собствено.

Деветосептемврийският преврат 1944 г. го заварва 23-годишен, бездетен и вече търсещ своето препитание като земеделец из Врачанско и Плевенско. Тежкият му живот засилват антипатиите му към новата ОФ власт и започва открито да изразява несъгласие с Референдума  от 1946 г., с национализацията от 1947 г. и мероприятията на „народната власт”. През 1950 г. срещу него е пуснат донос с обвинението, че се занимава с кражби и през 1951 г. е осъден от Врачанския съд на 6 години затвор.

За изтърпяване на присъдата е въдворен в ТВО „Нови рудници”, Димитровград . Със строго секретно постановление на началник отдел ДС-София от 26 май 1952 г. е открита предварителна агентурна групова разработка „ДИВЕРСАНТИ” срещу петима затворници, сред които е и Васил Кънов. Разработката е поверена на ДС – Хасково, по линия на Трето управление на ДС за борба с контрареволюцията по повод възникнал пожар в трудово-възпитателното общежитие. Целта е да се следи поведението им и разговорите им, като архивните документи показват, че по разработката са използвани общо 4-ма информатори. Разработени са няколко плана, но през ноември 1953 г. разработката е прекратена и свалена в архив с мотива, че „съществени резултати по разработката не се получиха”.

След изтърпяване на наказанието си в ТВО „Нови Рудници”, Димитровград през 1958 г. Васил Кънов е интерниран в гр. Враца срещу подписка. Работи в строителна бригадата в града. Поради силното чувство за справедливост между работниците Васил  Кънов е подложен на физически репресии във врачанското военно поделение и МВР Враца.

След 1964 г. той е интерниран в София с мярка за неотклонение „подписка”. Работи като строител по различни строежи където се запознава и живее на семейни начала със „съботянката” Атанаска Иванова.

Въпреки заживяването по новому Васил Кънов е използван от групата на Иван Тодоров – Горуня за посредническа дейност във Врачанско и в София, но е следен постоянно и от органите на милицията.

На 28 септември 1968 г., три години след смъртта на Горуня, при пресичането на малката и безлюдна столична улица „Искър” Васил Кънов е блъснат от „ненадейно” появил се товарен автомобил „Молотовка” и почива на място. На фаталния инцидент няма свидетели, а шофьорът на камиона изчезва безследно и не е открит. Васил Кънов е погребан е в с. Баница, Врачанско.
Информацията в портрета е предоставена на сайта pametbg.com през декември 2016 г. от Илиян Нисторов, племенник на Васил Кънов и е извлечена от досието му в Държавна сигурност, достъп до което той е получил от Комисията по досиетата.
vasilkunov
Васил Кънов с Атанаска Иванова, с която живее на семейни начала в София в средата на 60-те години, пред мавзолея на Георги Димитров | Снимка: Архив на Илиян Нисторов.