Васил Гергов Кънов
Васил Гергов Кънов
11 януари 1921 г.
село Мало Пещене, област Враца.
гр. София.
Средно земеделско семейство.
Основно.
Женен.
Земеделец, строител.
31 години.
гр. Враца.
Врачанския съд.
6 години лишаване от свобода, 1951.
ТВО „Нови рудници”, Димитровград.
6 години.
Окръжно управление на МВР-ДС Хасково.
Агентурна групова разработка „ДИВЕРСАНТИ”.
Окръжно управление на МВР-ДС Хасково.
18 месеца.
Васил Кънов произхожда от средно земеделско семейство на Герго и Петра Кънови. Българин, източноправославен със завършен 2-ри клас (днешен 7-ми клас) образование през 1937 г. Като първи син на семейството Васил се жени 18-годишен (1939) и се труди като земеделец в района на селата Мало Пещене, Голямо Пещене и Баница в помощ на многолюдното му семейство, както и на неговото собствено.
Деветосептемврийският преврат 1944 г. го заварва 23-годишен, бездетен и вече търсещ своето препитание като земеделец из Врачанско и Плевенско. Тежкият му живот засилват антипатиите му към новата ОФ власт и започва открито да изразява несъгласие с Референдума от 1946 г., с национализацията от 1947 г. и мероприятията на „народната власт”. През 1950 г. срещу него е пуснат донос с обвинението, че се занимава с кражби и през 1951 г. е осъден от Врачанския съд на 6 години затвор.
За изтърпяване на присъдата е въдворен в ТВО „Нови рудници”, Димитровград . Със строго секретно постановление на началник отдел ДС-София от 26 май 1952 г. е открита предварителна агентурна групова разработка „ДИВЕРСАНТИ” срещу петима затворници, сред които е и Васил Кънов. Разработката е поверена на ДС – Хасково, по линия на Трето управление на ДС за борба с контрареволюцията по повод възникнал пожар в трудово-възпитателното общежитие. Целта е да се следи поведението им и разговорите им, като архивните документи показват, че по разработката са използвани общо 4-ма информатори. Разработени са няколко плана, но през ноември 1953 г. разработката е прекратена и свалена в архив с мотива, че „съществени резултати по разработката не се получиха”.
След изтърпяване на наказанието си в ТВО „Нови Рудници”, Димитровград през 1958 г. Васил Кънов е интерниран в гр. Враца срещу подписка. Работи в строителна бригадата в града. Поради силното чувство за справедливост между работниците Васил Кънов е подложен на физически репресии във врачанското военно поделение и МВР Враца.
След 1964 г. той е интерниран в София с мярка за неотклонение „подписка”. Работи като строител по различни строежи където се запознава и живее на семейни начала със „съботянката” Атанаска Иванова.
Въпреки заживяването по новому Васил Кънов е използван от групата на Иван Тодоров – Горуня за посредническа дейност във Врачанско и в София, но е следен постоянно и от органите на милицията.
На 28 септември 1968 г., три години след смъртта на Горуня, при пресичането на малката и безлюдна столична улица „Искър” Васил Кънов е блъснат от „ненадейно” появил се товарен автомобил „Молотовка” и почива на място. На фаталния инцидент няма свидетели, а шофьорът на камиона изчезва безследно и не е открит. Васил Кънов е погребан е в с. Баница, Врачанско.
Деветосептемврийският преврат 1944 г. го заварва 23-годишен, бездетен и вече търсещ своето препитание като земеделец из Врачанско и Плевенско. Тежкият му живот засилват антипатиите му към новата ОФ власт и започва открито да изразява несъгласие с Референдума от 1946 г., с национализацията от 1947 г. и мероприятията на „народната власт”. През 1950 г. срещу него е пуснат донос с обвинението, че се занимава с кражби и през 1951 г. е осъден от Врачанския съд на 6 години затвор.
За изтърпяване на присъдата е въдворен в ТВО „Нови рудници”, Димитровград . Със строго секретно постановление на началник отдел ДС-София от 26 май 1952 г. е открита предварителна агентурна групова разработка „ДИВЕРСАНТИ” срещу петима затворници, сред които е и Васил Кънов. Разработката е поверена на ДС – Хасково, по линия на Трето управление на ДС за борба с контрареволюцията по повод възникнал пожар в трудово-възпитателното общежитие. Целта е да се следи поведението им и разговорите им, като архивните документи показват, че по разработката са използвани общо 4-ма информатори. Разработени са няколко плана, но през ноември 1953 г. разработката е прекратена и свалена в архив с мотива, че „съществени резултати по разработката не се получиха”.
След изтърпяване на наказанието си в ТВО „Нови Рудници”, Димитровград през 1958 г. Васил Кънов е интерниран в гр. Враца срещу подписка. Работи в строителна бригадата в града. Поради силното чувство за справедливост между работниците Васил Кънов е подложен на физически репресии във врачанското военно поделение и МВР Враца.
След 1964 г. той е интерниран в София с мярка за неотклонение „подписка”. Работи като строител по различни строежи където се запознава и живее на семейни начала със „съботянката” Атанаска Иванова.
Въпреки заживяването по новому Васил Кънов е използван от групата на Иван Тодоров – Горуня за посредническа дейност във Врачанско и в София, но е следен постоянно и от органите на милицията.
На 28 септември 1968 г., три години след смъртта на Горуня, при пресичането на малката и безлюдна столична улица „Искър” Васил Кънов е блъснат от „ненадейно” появил се товарен автомобил „Молотовка” и почива на място. На фаталния инцидент няма свидетели, а шофьорът на камиона изчезва безследно и не е открит. Васил Кънов е погребан е в с. Баница, Врачанско.
Информацията в портрета е предоставена на сайта pametbg.com през декември 2016 г. от Илиян Нисторов, племенник на Васил Кънов и е извлечена от досието му в Държавна сигурност, достъп до което той е получил от Комисията по досиетата.
Васил Кънов с Атанаска Иванова, с която живее на семейни начала в София в средата на 60-те години, пред мавзолея на Георги Димитров | Снимка: Архив на Илиян Нисторов.
