Александър Стоянов Джамбов
Александър Стоянов Джамбов
1931 г.
село Златитрап, област Пловдив.
село Златитрап.
Заможно селско семейство.
Ученик.
Горянски отряд „Г. М. Димитров”.
22 години.
Александър Джамбов е роден в с. Златитрап, но родителите му са преселници от с. Цалапица. През есента на 1947 г. се записва в търговска гимназия, но поради враждебното му отношение към властта получава само слаби оценки и е изключен като „слаб ученик”. В началото на 1951 г. се включва в нелегална организация. ДС го следи и през февруари е открита групова разработка „ДИВЕЧ” срещу 10 души.
През април същата година след задържане на някои от членовете на организацията Александър Джамбов минава в нелегалност и заедно с още 6 души образуват горянска група – отряд „Г. М. Димитров”. През май групата е разкрита. Убити са трима, един е заловен, един се е предал, Ал. Джамбов и още двама се укриват. На 17 юли 1952 г. Държавна сигурност открива еднолична активна разработка на Джамбов с псевдоним „ЗАЯК”. На 3 февруари 1953 г. той се укрива при верни хора в с. Цалапица, но е предаден и се самоубива с пистолета си, за да не го заловят жив. Неговите ятаци и помагачи са арестувани и осъдени.
През април същата година след задържане на някои от членовете на организацията Александър Джамбов минава в нелегалност и заедно с още 6 души образуват горянска група – отряд „Г. М. Димитров”. През май групата е разкрита. Убити са трима, един е заловен, един се е предал, Ал. Джамбов и още двама се укриват. На 17 юли 1952 г. Държавна сигурност открива еднолична активна разработка на Джамбов с псевдоним „ЗАЯК”. На 3 февруари 1953 г. той се укрива при верни хора в с. Цалапица, но е предаден и се самоубива с пистолета си, за да не го заловят жив. Неговите ятаци и помагачи са арестувани и осъдени.
Информация за дейността и самоубийството на Александър Джамбов се съдържа в спомените на Бойко Величков Бръсков и Магдалена Стоева Мострова-Бръскова, записани от Надежда Любенова. Ползвани са и записките на Росица Хр. Манчева по досието на Александър Джамбов в Държавна сигурност.
Надежда Любенова, „Заритите кладенци край Цалапица проговарят”, второ допълнено издание, издателство „Макрос”, Пловдив, 2016 г., с.131-133, 138, 141-143.