Марко Сакарски получава духовно образование (1909-1910) в Бачковския манастир и средно образование в Хасковската гимназия. Взима участие в Първата световна война (1915-1918) като редник в 30-ти пехотен Шейновски полк, 2-ра рота. На 16 ноември 1915 г. в боевете на Косово поле е ранен на осем места, вследствие на което е получава частична парализа на дясната ръка и неподвижност на всичките пръсти на същата ръка. Признат е за инвалид с 50% изгубена работоспособност. За проявена храброст е награден с войнишки кръст „За храброст” и „За заслуга”.

След войната следва в Юридическия факултет на Софийския държавен университет, който завършва през 1921 г. изкарва стаж в Хасковския окръжен съд и след това е назначен за мирови съдия в Кърджали и Харманли.

През 1926 г. става адвокат в Харманли. Взема активно участие в обществено-политическия и културно-просветния живот на своя край. Член е на училищното настоятелство в Харманли (1931-1934) и в следващ период. Кмет е на село Елена (1937). Деятел е на читалището в Харманли и се смята за първия харманлийски краевед със заслуги за установяване на мястото на извора на белоногата от едноименната поема на Петко Славейков.

Председател е на местното туристическо дружество „Родопи” и инициатор на създаването на първата изкуствена гора в Харманли по дефилето на река Олу дере. Епархийски избирател и автор на книгите „Стогодишнината на църквата Св. Анастасия” и „Църковни борби”, свързани с църквата, както и още няколко краеведски изследвания. По негово предложение в изградената в Харманли църква „Св. Иван Рилски” е вградена чисто българска стилна резба, единствена на Балканския полуостров. Автор е на множество сказки и е редактирал е вестниците „Харманлийски глас”, „Харманлийско ехо” и „Харманлийски обзор”.

За народен представител е избран на 28 януари 1940 г. като кандидат на втора Харманлийска колегия. Член е парламентарните комисии на народното просвещение и по проверка на изборите.

По време на съдебния процес на Втори върховен състав на „народния съд” не се признава за виновен. Заявява, че не е гласувал за присъединяването на България към Тристранния пакт.

Комитетът на Отечествения фронт от село Мъдрец, Харманлийско изпраща документ до „народния съд”, в който твърди, че в изказване Марко Сакарски е говорил против СССР.

Втори състав на „народния съд” го осъжда на смърт. Присъдата не подлежи на обжалване и е изпълнена веднага на 1 срещу 2 февруари 1945 г. Марко Сакарски е убит с останалите осъдени на смърт депутати от 25-то Народно събрание, тримата регенти, министри, висши военни и царски съветници.