Надя Илкова, по мъж Дункин, е дъщеря на пловдивския комунист и политически затворник Васил Илков, признат след 9 септември 1944 г. за активен борец против фашизма и капитализма. Още съвсем млада, на около 18-19 години, тя вече е актриса в Пловдивския драматичен театър. Изпълнява ролята на Офелия в постановка на „Хамлет“, поставена през март 1933 г. Името ѝ фигурира в архивите на театъра до последния театрален сезон — 1938\1939 г. — преди Втората световна война. По-късно е актриса в Русенския драматичен театър.

През есента на 1960 г. Надя Дункин е арестувана за говорене срещу комунистическата власт. Без съд и присъда е  въдворена в Трудовата група край Ловеч, известна като лагера „Слънчев бряг”. През лятото на 1961 г. женската част на лагера е преместена на каменна кариера край с. Скравена, Ботевградско. Оцелелите лагеристи в лагерите край Ловеч и Скравена са освободени през април 1962 г., когато Политбюро решава те да бъдат закрити след разгласяване сред партийната върхушка на нечовешкия режим и убийствата в тях.

След излизане на свобода Надя Дункин остава без работа, разведена по време на престоя ѝ в лагерите и със син невъзвращенец (впоследствие професор по химия в Германия).

Патриарх Кирил ѝ съдейства да бъде назначена на чиновническа работа в Св. Синод.

След образуване на делото за убийствата в лагера край Ловеч през март 1990 г. Надя Дункин свидетелства пред прокуратурата. Пред държавното обвинение заявява:

„Побоищата се извършваха, за да се насажда психически страх между задържаните мъже и жени, с цел морален тормоз. Когато питахме надзирателките защо сме тук, те ни отвръщаха: Тук ще умрете!”

В обвинителният акт по делото фигурира като свидетел за убийството на бащата и сина Енчо и Иван Григорови.

Свидетел по делото за лагерите

През юни 1993 г. е даден ход на съдебния процес срещу бившия зам.-министър на вътрешните работи о. з. ген. Мирчо Спасов, началника на лагера край Ловеч Петър Гогов, офицерът по линия на ДС в лагера Николай Газдов и бившата надзирателка Юлияна Ръжгева.

Надя Дункин присъства в съдебната зала и не се страхува да дава изявления пред медиите. Няколко месеца по-късно делото е спряно заради смъртта на Мирчо Спасов, починал в болница.

Докато съдебната власт реши кой съд да поднови съдебния процес срещу останалите подсъдими, на 13 септември 1994 г. Надя Дункин е открита убита по особено жесток начин в дома ѝ в София. Разследването на смъртта ѝ не установява извършителя.