line head

Стефан Стоянов Бочев

Стефан Стоянов Бочев
1 февруари 1910 г.
гр. София.
Семейство на финансист и протестант.
Висше.
Женен.
Дипломат.
39 години.
гр. София на 13 май 1949 г.
Държавна сигурност.
18 месеца (първоначален срок).
Лагерите „Богданов дол” (май 1949 г.) и „Белене” (1949 г. – август 1953).
Около 4 години.
Стефан Бочев произхожда от семейство на протестанти. Неговият баща е финансистът Стоян Бочев, председател на Стопанската камара преди 9 септември 1944 г., преследван от Държавна сигурност не само заради тази причина, но и по съдебните дела срещу българските протестанти през 1948 г.

На 19-годишна възраст Стефан Бочев следва право в Швейцария (1929), където завършва през 1933 г. Специализира в Университета по висши международни науки (1934-1936). През есента на 1934 г. става кореспондент на „Вашингтон пост” за Женева. Пише и за други американски вестници. До есента на 1933 г. е единственият български акредитиран журналист в Обществото на народите в Женева.


На дипломатическа служба

През 1938 г. е началник на кабинета на министър-председателя Георги Кьосеиванов. В периода 1939-1941 г. е на дипломатическа служба в Стокхолм, а по-късно в Швейцария. Оставя съпругата и детето си в чужбина и се връща в България на 27 октомври 1945 г.

Приет е за член в „Юнион клуб”, а „кръстници” са му Атанас Буров и Мейнард Барнс, представител на САЩ в София. Сближава се с Никола Петков 1945-1946 г. именно в „Юнион клуб”. Присъединява се към земеделците на Никола Петков, защото „в сполетялата ни червена беда не се виждаше истински „народна” сила освен николапетковистите”.

Участва в един от големите митинги на николепетковистите през октомври 1946 г. в София, като е в първата редица със земеделско знаме и скандира „долу червения фашизъм”.

Изпълнява длъжността първи легационен секретар в София в МВнР (октомври 1945 г. – декември 1947 г.). Уволнен е като дипломат на 1 януари 1948 г.  Започва работа като печатар в печатница „Народен печат” в София от юни 1948 г. Освободен за кратко заради ненадеждния му произход, но после отново върнат на работа февруари 1949 г. Семейството му е изселено в Ловеч.

В лагерите „Богданов дол” и „Белене”

Арестуван е от Държавна сигурност на 13 май 1949 г. След разпит е натоварен още същата нощ на един камион с други задържани и е отказан в лагера „Богданов дол”, край Перник. Там е заедно с още 3500 души въдворени и работи като миньор.

След кратък престой в „Богданов дол” Стефан Бочев е сред първата група от 300 лагеристи, които са натоварени на конски вагони и откарани в новообразувания със секретно решение на правителството на БКП начело с Васил Коларов концлагер „Белене” на остров Персин на река Дунав, превърнал се в най-големия лагер за политически противници на комунистическия режим. Първоначално е въдворен за срок от 18 месеца – от май 1949 г. до ноември 1950 г. За кратко излиза на свобода, след което отново е въдворен. Освободен е през август 1953 г.

След лагера Стефан Бочев изкарва прехраната си като хамалин, бетонджия, общ работник в строителството, каруцар и преводач в предприятие за производство на каучук.

Още по време на първия си престой в „Белене" си води бележки , които успява да изнесе тези оскъдни листчета. При повторното си въдворяване взима със себе си две тетрадки от по 200 листа, на които води дневник. При освобождаването му през август 1953 г. те обаче се изгубват (дава ги да бъдат изнесени на друг лагерист).

Концлагерна България


През 1974 г. успява да прочете произведенията на Солженицин, посветени на ГУЛАГ и те го вдъхновяват да възстанови написаното за преживяното в „Белене”. Няма обаче достатъчно време, тъй като си изкарва прехраната с тежък всекидневен физически труд.

В периода 1984-1985 г. обаче успява да завърши започнатия ръкопис. Издава го веднага след краха на комунистическата система в България под заглавието „Белене – сказание за концлагерна България” през 1990 г. (виж повече за книгата – ТУК). Книгата се превръща в един от най-разтърсващите разкази на хора, преживели ада на комунистическите лагери в България.

Описание на първите лагеристи, въдворени в „Белене”


В своите мемоари Стефан Бочев е оставил описание на първата група лагеристи от „Богданов дол”, които са въдворени в концлагера „Белене” на остров „Персин”:

„... един ден най-неочаквано ни изчетоха имената  в някакъв списък, по който отделиха от няколко хиляди „питомци” в „Богданов дол”, „чета” от около 300 души, която бе пратена да основе лагер „Белене” („Персин”).

... Скоро дойде недълга влакова композиция: локомотивчето остави шестте вагона „56 души или 8 коня и пак замина... По едно време, към 6-7 часа вечерта, нещо чукна, друсна. Колелата заскърцаха, ясно беше, че ни прикачват на локомотив: ще тръгваме...

Когато към 5 часа сутринта влакът най-сетне спря, видяхме се на някакъв насип: линията поставена нависоко, види се, за предпазване от наводнение. В един вагон с 56 души, повечето земеделци николапетковисти – депутати, кандидати за народни представители, застъпници, честни деятели, все хора от разни краища, не можеше да не се намери някой, който да не познае тази гаричка, където бяхме спрели на разсъмване: „Ореш е! – познаха я почти веднага. Към Дунава ни карат”. Закачиха ни за някакво влакче и след немного минути бяхме вече пристигнали на предназначението.

Вън, виждаме, се движат разни милиционери, надзиратели. Разлостиха вратите, отвориха ги: пред очите ни отвън високия бряг – сив блясък на бавно течащи води. Ширни, оттатъшния се зеленееше далеко, далеко. Дунав беше. Да... Всичко беше красиво освен нас, това черно малко човешко стадо, смъкващо се към брега на голямата река.”

1. Стефан Бочев, „Белене – сказание за концлагерна България” изд. фондация „Българска наука и изкуство”, 2003 г., второ, пълно издание.
2. „Малкият Сибир. Лагерната мемоаристка на Стефан Бочев. Гласът от подземието”, статия на Владимир Донев, liternet.bg.
stefan-bochev-2
Стефан Бочев през 1953 г. след излизането си от „Белене” | Източник: Институт за изследване на близкото минало.
dok-stefanbochev
Служебна бележка за престоя на Стефан Бочев в ТВО „Белене” | Източник: Институт за изследване на близкото минало.