Асен Христофоров е роден през 1910 г. в Пловдив. След като завършва прогимназия, през 1924 г. той постъпва в Робърт колеж в Истанбул, където получава бакалавърска степен по литература (1931).

По препоръка на президента на Робърт колеж Кейлъб Гейтс и с негова финансова помощ Асен Христофоров заминава за Лондон, където постъпва в Лондонското училище по икономика и изучава главно финанси. През 1934 г. се връща в България като бакалавър по икономика.

През юни 1935 г. Асен Христофоров е назначен за неплатен стажант в Централното управление на Българската народна банка в София. През септември същата година става служител в новосъздадената Конюнктурна служба при Главната дирекция на статистиката. От ноември 1937 до февруари 1938 г. е на специализация в Женева. След завръщането си постъпва в ръководения от Оскар Андерсон Статистически институт за стопански проучвания към Софийския университет.

От 1940 г. е преподавател в Държавното висше училище за финансови и административни науки, което с негово участие през 1947 г. се преобразува в Стопански факултет към Софийския университет.  На 33 години става доцент в Софийския университет, а на 35 вече е професор по финансови и административни науки. През този период той пише първия си значим труд, „Развитие на конюнктурния цикъл в България, 1934-1939“, който през 1940 г. получава наградата на Българското икономическо дружество.

След 9 септември 1944 година Асен Христофоров е обявен за неблагонадежден и през 1947 г. уволнен от Университета без право да преподава до края на живота си. Впоследствие отменят решението и го пенсионират на 37-годишна възраст. Комунистическата власт му забранява да живее в София, като не му е разрешено и да се върне в Пловдив. Принуден е да се засели в село Говедарци. През 1951 г. е арестуван, обвинен в шпионаж в полза на Англия и пратен без присъда в лагера Белене.

Литературният дебют на Асен Христофоров е автобиографичната му книга „Скици из Лондон“ (1945), в която описва студентските си години в Англия. След като е освободен от лагера, през 1953 г. се връща в Говедарци и се отдава на преводи и писателска дейност до края на живота си.

В едно от първите свободни и незаглушавани предавания на Радио Би Би Си след 10 ноември 1989 г. поканените британски анализатори, говорейки за антиномията пазарно-планово стопанство, го споменават като първия вътрешен критик на възприетия при управлението на БКП икономически модел.