Бившият дипломат и лагерист Стефан Бочев описва в спомените си, че бащата на Христо Хаджихристов е собственик на фабричка за гумени изделия в село Световрачене край София. Христо Хаджихристов завършва „Роберт колеж” в Истанбул и след 9 септември 1944 г. е аташиран към английската военна мисия към Междусъюзническата контролна комисия в София. Мобилизиран е от Военното министерство за преводач на ген. Бозуел и ген. Блънт.

След заминаването им от България е обвинен в шпионаж и арестуван. В резултат на побоищата и психическия тормоз говори само несвързани работи, но по време на въдворяването в лагера постепенно се възстановява. Една вечер след работа изостава от четата с други лагеристи и са арестувани „при опит за бягство”. Късно вечерта са заведени в полето и им заповядано да изкопаят гробовете си. След няколко часа гробовете са изкопани, но наказанието им се разминава и лагеристите са върнати в бараката.