Черната скала
Черната скала е природен феномен в Рила, на около час път пеша от Боровец по пътя за хижа „Заврачица”. Разстоянието от върха на скалата до каменистото ѝ подножие е 135 метра – пропаст след отвесен скат. Там без съд и присъда след 9 септември 1944 г. са избити десетки мъже от новата „народна власт” от района на Самоков и селата Бели Искър и Белчин.
Избитите без съд и присъда жертви са заможни хора – търговци, занаятчии и заможни селяни от района.
След рухването на комунистическия режим през 1989 г. в България е дадена гласност на безследно изчезналите в есента на 1944 г. от Самоков и околните села около 60-70 души (виж журналистическо разследване на журналиста Георги Манов, само на български език( бел. ред.). Събрани са важни спомени на родственици на безследно изчезналите, като един от тях свидетелства:
„През лятото на 1944 г. и на 1945 г. ходех с други деца – воловарчета от село Радуил, нагоре по коритото на река Сливница, та чак до Черната скала. И насетне, като ловец, пак съм ходил. През пролетта на 1945 г. идеше смрад. Беше завардено. Като се заесени, се виждаха тук-там човешки кокали. На едно место – два черепа из камънаците в реката намерихме. Единият имаше дупка, кръгла, като от куршум, отзад – на тила. После човек от кметството беше ходил да събира кокалите и черепите, а къде ги е заровил – никой не знае. Един нашенец случайно станал свидетел как са бутали хората от връх скалата.”
Наследниците на безследно изчезналите в Самоковско са убедени, че през 1944 г. Черната скала е станала лобно място на техните близки.
След политическите промени Черната скала се превръща в място на поклонение на жертвите, убити без съд и присъда след 9 септември 1944 г. в страната.
Първото поклонение е организирано от СДС и демократимни граждани в Самоков на 13 май 1990 г. Журналистът Георги Манов го описва като масова инициатива, в която се включват хора, достигнали до Черната скала с автобуси, леки коли, каруци и пешком. Тогава на Черната скала е поставен внушителен железен кръст в черно с табелата, върху която е записано: „В памет на избитите тук жертви на червения терор”.
Традицията за поклонение в памет на избитите без съд и присъда жертви се запазва през следващия четвърт век, като възпоменанието се провежда през есента.
