line head

Лагерът „Слънчев бряг” – Ловеч


След като през август 1959 г. Политбюро на ЦК на БКП взима решение да разкрие лагера „Белене” на остров Персин, със съгласието на висшето комунистическо ръководство МВР-ДС създава нов лагер – Трудовата група край Ловеч, станал известен като лагера „Слънчев бряг” (1959-1962). Името му, което препраща към черноморския курорт „Слънчев бряг” и е използвано нарицателно от комунистическите власти за заплаха и предупреждение срещу онези, които са дръзнали да надигнат глава.

По време на обсъждането на закриването на „Белене” през 1959 г. тогавашният министър на вътрешните работи ген. Георги Цанков заявява пред Политбюро, че в лагера са останали 166 души, които властите определят като „непоправими рецидивисти”, за които МВР предвижда да не бъдат освободени от „Белене”, а да бъдат изпратени на една каменна кариера край гр. Ловеч, където да „бъдат превъзпитани чрез тежък физически труд”. Макар да не е издадено писмено разпореждане за създаването на лагера край Ловеч Политбюро не възразява на предложението на министър Цанков.

Така в началото на септември 1959 г. първата група от останалите в „Белене” лагеристи са прехвърлени край Ловеч. Там са вкарани в няколко бараки, останали от младежката бригада, строила ж. п. линията Ловеч-Троян. Лагерът се намира вдясно по посока Троян при разклона за с. Хлевене. Първият шеф на Трудовата група-Ловеч за кратко е полк. Иван Тричков, началник на лагера „Белене”. За началник на лагера малко след това е назначен Петър Гогов, дотогава зам.-началник на лагера „Белене”.

Бившият лагерист Тодор Минков от София, задържан през 1957 г. по време на една от акциите на властта срещу „хулиганите” и изпратен в „Белене” без съд и присъда, е сред първите, които са прехвърлени в Ловеч. Като дата на заминаването за новия лагер той посочва 10 септември 1959 г.:

„Вкараха ни в дълга барака с нарове на два етажа. Още първата вечер ни биха милиционери. На другия ден ни закараха на мястото на бъдещата кариера да къртим камъни и с бягане да ги носим на 150-160 метра, където ги струпвахме на камари. При бягането минавахме по коридор от милиционери, които от двете страни ни биеха с тояги.”

От 166 души в началото само след няколко месеца в лагера край Ловеч вече са въдворени около 1000 души. При докарването на нови въдворени под командването на ръководството на лагера е изпълняван специален „ритуал” – старите лагеристи са строявани на плаца в шпалир и им е заповядвано да бият с тояги новодошлите. Който не е изпълнявал заповедта също е получавал тояга.

Денят за лагеристите е започвал към 4-5 ч. без значение от сезона. „Нямаше лято, нямаше зима. Откарваха ни на кариерата, където работихме до късно през нощта, защото много хора не можеха да си изкарат нормите”, спомня си лагеристът Тодор Минков. Почивка се е разрешавала само на обяд за един час. Товаренето на влаковата композиция е извършвана за 5-10 мин. Дневната норма за мъжете е била между 8-20 куб. м. камъни. Всичко се е извършвало на бегом.

Прочети още: Лагерът „Слънчев бряг” – Ловеч