Международно осъждане на тоталитарните комунистически режими

За разлика от нацистките престъпления срещу мира, човечеството, признати и осъдени от Международният военен трибунал в Нюрнберг (1945-1949), престъпленията на тоталитарните комунистически режими не са осъдени след рухването им през 1989 г. независимо от факта, че по продължителност и брой на жертвите надхвърлят престъпленията на нацизма.

Страните от Централна и Източна Европа, преживели комунизма, създават редица инициативи, които дават тласък на осъждането на комунистическите престъпления, водени от желанието за научаването на истината за тях, а също така от стремеж за справедливост и памет към жертвите.

Малко известен факт е, че идеята за международното осъждане на комунизма е българска. Тя се ражда през 2003 г. на остров Персин край гр. Белене на мястото на бившия Втори обект, където през 1949 г. е организиран най-големият концлагер за политически противници по време на комунистическия режим в България и където след краха на комунистическата диктатура през 1989 г. всяка година се провеждат поклонения в памет на за жертвите на режима на БКП.

Тогава, през 2003 г., депутатът от СДС и член на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) Лъчезар Тошев се ангажира пред репресираните на „Белене” да постави въпроса за международното осъждане на престъпленията на комунизма в ПАСЕ. Впоследствие Тошев става инициатор и участник в приемането на специална резолюция.

Прочети още: Международно осъждане на тоталитарните комунистически режими