line head

Делата за унищожаването на досиетата

След като през 1992 г. става известно, че две години по-рано преди първите свободни избори тогавашният министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев е разпоредил тайно прочистване на досиетата срещу него прокуратурата започна разследване. Освен него обвиняем става и началникът на отдел 03 „Архив” на Държавна сигурност ген. Нанка Серкеджиева. В резултат на чистката, извършена тайно от опозицията и обществото от края на януари 1990 г. и продължила в следващите месеци, са унищожени около 42% от досиетата на агентурния апарат на ДС.

Разследването се проточва с години и е повлияно от конюнктурната смяна на политическите мнозинства, управлявали през 90-те години. Двамата генерали са обвинени в извършването на документни престъпления и нарушаване на нормативната база на МВР по отношение на съхранението и опазването на оперативния отчет.

Едва през 2002 г. прокуратурата вкарва делото в съдебна зала. Състав на Върховният касационен съд дава ход на съдебен процес и призна за виновни Семерджиев и Серкеджиева по обвинение в злоупотреба с власт и служебно положение. Ген. Семерджиев получи 4 години затвор, а Серкеджиева 2 години. Двамата подсъдими обжалват решението на първоинстанционния съд.  През август 2003 г. 5-членен състав на Върховния касационен съд отменя първоинстанционното съдебно решение и връща делото за доразследване. Въпреки значимия обществен интерес делото не е внесено от прокуратурата за повторно разглеждане от съда през следващите години. Необезпокоявани повече от българското правосъдие двамата подсъдими изживяват остатъка от живота без повече да прекрачват съдебна зала.  Нанка Серкеджиева почива през 2012 г., а Семерджиев през 2015 г.

Прочети още: Делата за унищожаването на досиетата

Делото „Сираци” срещу Георги Атанасов и Стоян Овчаров

През 1990 г. тогавашната Главна прокуратура образува дело №4/1990 за установяване на причините и виновниците на икономическата катастрофа от управлението на БКП.

През 1992 г. от материалите по това дело са отделени документи, които стават основата за повдигане на обвинение срещу последния министър-председател по време на управлението на БКП Георги Атанасов, ръководил правителството от 1986 г. до началото на февруари 1990 г.

Атанасов, който в този период е и член на Политбюро на ЦК на БКП е обвинен в отпускането на неправомерна помощ в размер на 210 000 лв. за дострояването на апартаментите на група граждани, наследници на активни борци против фашизма и капитализма – термин, който е въведен от БКП след установяване на тоталитарната ѝ власт. Той е даван на категория от лица със заслуги към комунистическата партия и по тази линия са ползвали определени привилегии като „народна пенсия” и редица безплатни услуги.

Атанасов е обвинен в качеството си на бивш премиер. По същото дело е привлечен като обвиняем и министъра на икономиката и планирането в периода 1987-1989 г. Стоян Овчаров, чийто подпис също стои под неправомерно отпуснатите средства.

През 1992 г. Георги Атанасов и Стоян Овчаров са изправени пред Върховния съд като подсъдими по съдебен процес, който става известен като делото „Сираци”.

Съдът признава и двамата за виновни, като осъжда Атанасов на 10 години затвор, а Овчаров на 9 години затвор.

Прочети още: Делото „Сираци” срещу Георги Атанасов и Стоян Овчаров

Делото „Чернобил”

През 1990 г. тогавашната Главна прокуратура образува дело за скриването от българското общество на аварията в съветската атомна електроцентрала „Чернобил” на 26 април 1986 г. В резултат на експлозията на ядрения ѝ реактор е предизвикан облак от радиоактивни отпадъци, който се разпростира над Източна Европа, включително и над територията на България.

Като обвиняеми по делото са привлечени Григор Стоичков зам.-министър председател (1977-1989) и кандидат член на Политбюро на ЦК на БКП и Любомир Шиндаров, главен санитар инспектор по време на аварията и зам.-министър на здравеопазвавето.

Те са обвинени, че са нарушили нормативните документи за санитарните правила за радиационна защита и не са взели достатъчно ефективни мерки за опазване здравето на населението в България.

Съдебният процес срещу тях започва през април 1991 г. Признати са виновни и са осъдени – Григор Стоичков на 3 години лишаване от свобода, а Шиндаров на 2 години затвор.

Прочети още: Делото „Чернобил”

Съдебният процес за лагерите на комунизма

Малко след краха на комунистическия режим в България през ноември 1989 г. се дава публичност на престъпленията, извършвани в лагерите по време на управлението на БКП (1944-1989). Тогава се дава гласност на въдворяването на политическите противници на комунистическата партия в концлагери, наречени от БКП трудово-възпитателни общежития (ТВО) от 1945 г.

Разпространена е информацията за наличието на над 40 лагери в цялата страна, като първите публикации през 1990 г. акцентират върху най-големия лагер за политически противници „Белене”, както и за лагерите „Слънчев бряг” край Ловеч и женския му филиал в Скравена, действали в периода 1959-1962 г.

Следствието за престъпленията в лагерите е образувано през март 1990 г. от Прокуратурата на въоръжените сили към тогавашната Главна прокуратура след публикации в пресата. Разследването се ограничава до лагера край Ловеч, тъй като за останалите лагери следствието не успява да открие архивна документация.

През април 1990 г. Народното събрание с председател Станко Тодоров, в което  приема поправка в Наказателния кодекс (НК) специално за престъпленията в Ловешкия лагер (виж повече в секцията „Места на памет”, публикацията „Лагерът „Слънчев бряг”. С нея давностният срок за убийство на две или повече лица е увеличен от 20 на 35 години. Последният комунистически парламент обаче удобно „пропуска” да придаде обратна сила на текста и той остава неприложим. Военната прокуратурата прекратява следствието поради наличието на изтекла давност за извършените престъпления.

Прокуратурата търси и други правни възможности да подведе под отговорност бившето ръководство на лагера и отговорникът му в МВР-ДС Мирчо Спасов, бивш зам.-министър на вътрешните работи по време на функционирането на лагерите край Ловеч и Скравена.

Прочети още: Съдебният процес за лагерите на комунизма