Престъпното премълчаване на аварията в съветската АЕЦ „Чернобил”

На 26 април 1986 г. в съветската атомна електроцентрала в „Чернобил”, Украйна възниква най-тежката авария в историята на ядрената енергетика през ХХ век. Облакът от радиоактивни отпадъци, който се разнася, минава и над Източна Европа, включително и над България. Управлението на Тодор Живков и той лично не предупреждават своевременно обществото за това. В подобни кризисни ситуации, когато е застрашено здравето на нацията от ръководителите ѝ се очаква адекватна реакция и навременни мерки. От страна на Тодор Живков в качеството му на ръководител на НРБ – председател на Държавния съвет – такова реакция липсва. Грижа и превантивни мерки обаче са взети от Пето управление на ДС – Управление за безопасност и охрана (УБО) единствено по отношение на храната и водата на правоимащите, а обществото е оставено да тъне в неведение.

Когато още на 26 април 1986 г. вечерта световните информационни агенции дават гласност на атомната авария в България властта премълчава новината за катастрофата. Москва официално мълчи. А Живков, който може с едно телефонно обаждане да се свърже с Москва, дори не си дава сметка, че в този момент той е човекът, който трябва да защити българския народ. Запазването на съветските интереси обаче без съмнение се оказват по-важни. Москва продължава да мълчи и на 27 април. Първото безобидно съобщение за аварията е пуснато по радиото и телевизия в СССР едва на 28 април 1986 г. вечерта.

Показателно за мълчанието на Живков по този случай е разказът за случилото се на тогавашния зам.-председател на Министерския съвет Григор Стоичков*, който е председател на правителствената комисия за преодоляване на последствията от бедствия и аварии. Той не само потвърждава липсата на реакция от страна на първия партиен и държавен ръководител, но и високомерното поведение на съветските власти, спестило информация за аварията на правителствено ниво.

Прочети още: Престъпното премълчаване на аварията в съветската АЕЦ „Чернобил”