Контрабанда под партийно-държавна опека
Управлението на БКП използва контрабандна търговия за придобиване на допълнителни финансови средства, като я издига в държавна политика с решения на ЦК на БКП и правителството на НРБ. В партийните документи легализирането на държавната контрабанда е завоалирано зад евфемизма „скрит транзит”. Издигането ѝ в държавна политика става, когато Тодор Живков оглавява Министерския съвет и е първи секретар на БКП.
Тази политика не само не се прекъсва през годините на неговото управление, но и получава развитие в различни направления. Началото ѝ е поставено в средата на 60-те години, когато управлението на Живков изпитва остра нужда от валута. Изградена е схема, чрез която извършваната дотогава контрабанда от различни държавни търговски организации е канализирана в официална дейност на Министерството на външната търговия под контрола на Държавна сигурност. Един архивен документ на МВР-ДС от 1966 г. разкрива, че осъществяването на подобна дейност е станало с разрешение от най-високото партийно място:
„Ако по принцип ЦК на БКП даде генерално разрешение за вършене на контрабандна търговия, да се поиска тази дейност да се извършва само от една търговска централа.“
С възприетата от ЦК на БКП политика се нарушават редица международни норми и митнически разпореждания, но очевидно, това не е проблем за Тодор Живков. За реализирането на допълнителни приходи от контрабанда е използван утвърден похват в политиката му – цялата тази дейност е дълбоко законспирирана с цел да не компрометира управлението му. Изграденият модел е възприет, усъвършенстван и работи безотказно в продължение на 30 години, въпреки че престъпният характер на държавната контрабанда няма нищо общо с постановките на социалистическото планово стопанство. Той е по-скоро израз на склонността партийната политика да допуска използването на незаконни схеми в осъществяването на определени задачи, одобрявани от висшето ръководство, било те и незаконни.
