Съдебно-административни репресии
Извън дейността на „народния съд” (1944-1945) в България в периода 1946-1953 г. се провеждат редица политически процеси, чрез които комунистическият режим се разправя с политическата опозиция и извършва чистки в армията, църквата и сред интелигенцията. Политическите процеси се извършват по съветски образец като показания са изтръгвани от следствието след нечовешки изтезания – оставяне на арестуваните без сън, системен побой, горене на нежни части от тялото.
Дейността на следствените органи към Държавна сигурност е организирана и поставена под ръководството на съветските съветници, подчинени пряко на дясната ръка на Сталин – Лаврентий Берия, ръководител на НКВД и други специални органи в СССР (1938-1953). Главното оръжие на БКП за разгрома на опозиционните сили е ДС. В нея е изградена специална структура, която води борба с т. нар. контрареволюционни елементи в средите на политическите партии влизащи в ОФ (без БРП комунисти) и опозиционните парти, главно с „БЗНС – Никола Петков” и бивши офицери.
Жертва на съдебна разправа става Никола Петков, лидер на политическата опозиция от 1945 г. През юни 1947 г. неговият депутатски имунитет е отнет, арестуван е през август и осъден на смърт, като на 23 септември е обесен. Осъдени са и други отечественофронтовски партньори на БРП (к) като земеделецът Димитър Гичев, социалдемократът Коста Лулчев и др.
