Терорът непосредствено след 9 септември 1944 г.: Убийствата без съд
Престъпленията на влязлата в новата отечественофронтовска власт (ОФ) БРП (к) започват още веднага след 9 септември 1944 г. в условията на съветска окупация на Царство България.
На 10 септември 1945 г. по предложение на министъра на вътрешните работи Антон Югов с постановление №1 на Министерския съвет е създадена щатна милиция. В нея са допускани само верни хора, участвали в нелегалното комунистическо движение. Критериите за назначаване са вярност към партията, заслуги в установяването на „народната власт” и характеристика, изготвена от комитетите на ОФ. Разпуснати всички областни дирекции и околийски управления на МВР, уволнени са всички полицейски началници и 30 000 служители в полицията.
В МВР са формирани специални групи по издирването, залавянето и избиването на набелязани за „врагове на народа” представители на бившата власт. Една от тези групи се ръководи от Мирчо Спасов, един от най-близките до Тодор Живков партийни функционери, придобил впоследствие мрачна слава с дейността си в МВР-ДС, като организатор и отговорник на лагерите край Ловеч и Скравена, и като носител на корупция и ръководител на контрабандни канали и неправомерно изразходване на милиони левове в служба „Културно наследство” към МВнР през 70-те години, ръководена от Людмила Живкова.
На 12 септември 1944 г. кабинетът на ОФ начело с Кимон Георгиев приема постановление за арестуването на всички министри от кабинетите в периода 1 януари 1941 г. до 9 септември 1944 г., а така също и народните представители от мнозинството в 25-то Народно събрание, както и задържането на висши, „станали причина за поставяне страната пред катастрофа” и на лица, „заповядвали или извършвали убийства, палежи и изтезания”.
Прочети още: Терорът непосредствено след 9 септември 1944 г.: Убийствата без съд
