line head

Тайното прочистване на досиетата от БКП/БСП и Държавна сигурност

Веднага след принудителното оттегляне на Тодор Живков от властта на 10 ноември 1989 г. в Държавна сигурност започва да прикриват компрометиращите режима следи в архивите. Още през декември 1989 г. в Първо главно управление на ДС (разузнаването), което има самостоятелен архив и оперативен отчет, е съставена формална комисия за прочистване на досиетата.

От началото на 1990 г. в МВР-ДС за министър на вътрешните работи е назначен дългогодишният началник на Генералния щаб на БНА ген. Атанас Семерджиев (през 2007 г. разкрит като секретен сътрудник на ДС). На едно от първите заседания на Колегиума на МВР-ДС (10 януари 1990 г.) началникът на Софийско градско управление на МВР ген. Никола Малинчев призовава, че „трябва да се вземат спешни мерки за дълбоко законспириране на някои наши секрети. Имам предвид нашия агентурен апарат, нашия оперативен отчет и архив, секретите, които са заложени в автоматизираните системи, всичко това е много уязвимо”.

На 15 януари 1990 г. граждани окупират и поставят под свой контрол Централата на ЩАЗИ в Източен Берлин, след като над сградата започват да се вият облаци дим от изгорени досиетата и така предотвратяват по-нататъшния процес на унищожаването на досиетата. В Държавна сигурност имат своите информационни канали и научават веднага за случващото се в „братската” ГДР. В българското МВР-ДС веднага предприемат мерки това не се случи и в България. На 18 януари 1990 г. началникът на Областното управление на МВР-ДС в Хасково полк. Красимир Саманджиев изпраща спешна секретна телеграма до министъра на вътрешните работи ген. Семерджиев,  в която го призовава да се състави работна група в министерството, която да реши кои секретни материали и по какъв начин да бъдат унищожени, като акцентът е поставен върху заповедите и инструкциите, свързани с провеждането на „възродителния процес”.

Прочети още: Тайното прочистване на досиетата от БКП/БСП и Държавна сигурност