line head

Участието в нахлуването в Чехословакия


През 1968 г. комунистическото управление в НРБ е един от най-активните участници във военното нападение на суверенна Чехословакия. Решението за участие във военната интервенция след Прашката пролет е взето от Министерски съвет, чийто председател е Тодор Живков със строго секретно постановление №39 от 20 август 1968 г. Мотивът е „за оказване на военна помощ на Чехословашката комунистическа партия и на чехословашкия народ”.
    
Участието на България във войските на Варшавския договор, нахлули в Чехословакия през 1968 г, е израз на просъветската политика на Тодор Живков, която той неотклонно следва по време на своето управление (1954-1989). Той  никога не внася яснота за ситуацията, при която България участва в  окупацията на Чехословакия. В своите „Мемоари”, издадени през 1997 г. той отделя повече място на пристрастяването на съветския лидер Леонид Брежнев към евтиния тютюн отколкото на нападението над Чехословакия. В спомените си прехвърля отговорността на СССР:

„Участието на страните-членки на Варшавския договор в окупацията на Чехословакия беше предварително съгласувано в Москва. Инициативата за тази окупация беше на съветското ръководство. Брежнев бе категоричен, че в Чехословакия е подготвен контрареволюционен заговор. Това беше единствената информация. Първите ръководители от социалистическите страни, в това число и аз, стояхме в Москва около една седмица за обсъждане на обстановката в Чехословакия.”

Прочети още: Участието в нахлуването в Чехословакия