„Възродителният процес”
Насилственото преименуване на мюсюлманите в България бележи един от най-мрачните актове на комунистическия режим. Масовите изселвания на мюсюлманската общност в страна съпътства всички години на комунистическия режим.
Разселването при Георги Димитров
През 1948 г. по директива на Георги Димитров на три етапа се извършва изселване на мюсюлманско население по цялата южна граница. Променено е местожителството на около 10 000 български мюсюлмани. В края си кампанията съвпада с изселническата вълна от 1950-1951 г., когато между около 250 000 заявления за изселване в Турция има и около 40 000 помаци. Политбюро на ЦК на БКП не разрешава това масово емигриране*.
„Паспортизацията” при Вълко Червенков
При Вълко Червенков БКП набелязва кампания за изкореняване на ислямската религия и свързаните с нея културни особености. Първият директен сблъсък на общността с комунистическата власт е през 1953 г., когато е поставено началото на цялостна „паспортизация на населението”. Снимките за новите паспорти предизвикват съпротива, породени от суеверието в мюсюлманите от „отпечатване на сянката”. Най-голямо е недоволството от формулировката, записвана в новите паспорти – „българи мохамедани”.
Краят на преходния етап в политиката на БКП към тази общност настъпва с утвърждаването на Тодор Живков за първи секретар на партията през април 1956 г. Още през ноември същата година под негово ръководство Политбюро на ЦК на БКП приема първия официален документ по проблема – „Мероприятия за издигане политическото и културно равнище на българите с мохамеданска вяра”. Това е началото на очертаващото се пълно доминиране на личните виждания и подходи на Тодор Живков към мюсюлманското население.
