line head

Славчо Димитров Загоров

Славчо Димитров Загоров
25 ноември 1898 г.
гр. София.
гр. София.
Семейство на юрист.
Висше.
Икономист, статистик.
Министър е на търговията, промишлеността и труда (1939-1942).
46 години.
Първи върховен състав на „народния съд”.
Осъден задочно на смърт, заплащане на 5 млн. лв. глоба и присъждане в полза на държавното съкровище на целия му имот.

Проф. Славчо Загоров е министър е на търговията, промишлеността и труда във четвъртото правителство на Георги Кьосеиванов (от 23 октомври 1939 г. и в първия кабинет на професор д-р Богдан Филов (от 15 февруари 1940 г.). Следва в Берлинския университет, но прекъсва следването си през 1917 г., за да вземе участие в Първата световна война. След войната продължава учението си по правни науки в Берн и Инсбрук, а след това държавни науки в Лайпциг, където защитава докторат по икономически и социални науки.

Slavcho Zagorov 2

Завръща се в България и става секретар на Главната дирекция на статистиката в периода 1922-1924 г. През 1924-1942 г. преподава в катедрата по статистика на Софийския университет, където достига до извънреден професор. Участва в програми по статистика, математика и национално стопанство в Харвард и Чикаго, 1933-1934 г. Назначен е за вещо лице по статистически проучвания в Обществото на народите (ОН), 1938-1939 г. Специализира в Лондонския колеж по икономика и политически науки (London School of Economics), като стипендиант на фондация Рокфелер. В периода от юни 1934 до 1937 г. е главен директор на статистиката на Царство България.

Проф. Славчо Загоров е министър е на търговията, промишлеността и труда в периода 23 октомври 1939 г. – 11 април 1942 г. в последния кабинет на Георги Кьосеиванов и в първия кабинет на професор д-р Богдан Филов. През 1942-1944 г. e назначен за царски пълномощен министър в Берлин.

Не се завръща в България след окупирането ѝ от съветската армия през септември 1944 г. и взимането на властта от ОФ с Деветосептемврийския преврат.

Осъден е задочно на смърт и конфискация на имуществото му от Първи върховен състав на „народния съд”. Влиза в задграничното правителство на Александър Цанков. В чужбина работи като професор по статистика в Регенсбург, Германия. В периода 1950-1954 г. е поканен да работи в университета Станфорд в САЩ. През 1955 г. издателството на американския университет публикува проучванията му в книгата „The Agricultural Economy of the Danube Countries", в съавторство с Йено Вег и Александър Билимович (Alexander D. Bilimovich, Jeno Vegh).

През 1955 г. се установява във Виена, където става професор по статистика, чак до смъртта си през 1970 г. Проф. д-р Славчо Загоров е председател на Австрийското статистическо дружество, декан на Факултета по право и държавни науки на Виенския университет (1959-1960). Той създава университетския електронно-изчислителен център към Виенския университет, който известно време носи неговото име. През 1963-1965 г. е директор на Института за висша изследователска дейност към фондация "Форд”.

Славчо Загоров не забравя родината си и през 1965 г. става член на Българското академично дружество „Д-р Петър Берон” в Мюнхен, което има за цел да обедини прокудената от комунистическия режим научно-творческа мисъл на България. През 1969 г. Загоров е награден за своите заслуги към науката със златен медал на Виена, където почива през 1970 г.

През 1996 г. състав на Върховния съд отменя като незаконосъобразна присъдата, издадена от Първи върховен състав на „народния съд”, с която през 1945 г. Славчо Загоров е осъден задочно на смърт.
1. ЦДА, ф. 1449, оп. 1, а.е. 1, л. 10-11, присъда на Първи върховен състав на „народния съд”.
2. Ташо Ташев, „Министрите на България 1879-1999”, Академично издателство „Проф. М. Дринов”, изд. на Министерството на отбраната „Св. Георги Победеносец”, 1999 г., с. 188-189.
3. Проф. Славчо Загоров, „The Agricultural Economy of the Danube Countries”.
4. bg.wikipedia.org.
slavchozagorov
Проф. Славчо Загоров | Снимка: Ташо Ташев, „Министрите на България 1879-1999”.
dok-2dok-3
Страници от присъдата на Първи върховен състав на „народния съд”, с която Славчо Загоров е осъден задочно на смърт | Източник: Държавна агенция „Архиви”, ЦДА.