Нашата част от историята
Сайтът pametbg.com публикува свидетелството на Красимира Ташева, дъщеря на земеделеца Иван Ташев, осъден на смърт и убит от комунистическия режим през 1953 г., броени дни след смъртта на Сталин (виж профила му в сайта – ТУК). Проучвайки в библиотеката течението на в. „Демокрация” за публикациите, свързани с репресиите на БКП, през лятото на 2015 г. по време на работата ми по създаването на pametbg.com, попаднах на статия за трагичната съдба на Иван Ташев. Тя беше публикувана във вестника през 1991 г. под заглавието „Не забравяйте делата ми” и илюстрирана с негова снимка.
Именно тази снимка на Иван Ташев, ме върна към моя фотоархив, защото си припомних, че при отразяването поклонението в Деня за признателност и почит към жертвите на комунизма – 1 февруари – през 2014 г. бях заснел в София една жена, стояща мълчаливо сред множеството именно със снимката и на Иван Ташев и неговото предсмъртно писмо в ръце. По името на тази жертва на комунистическия режим достигнах до един пост във „Фейсбук”, направен от Красимира Ташева, същата жена, която бях заснел на поклонението. Тя се оказа дъщеря на Иван Ташев. Тяхното изображение, заедно с това на още две жени, е използвано неслучайно в централната композиция от визията на сайта pametbg.com, защото изражението им олицетворява нй-точно всички онези хора, които през годините със своето мълчаливо присъствие и спомените за своите скъпи близки поддържат и осветяват разпиляната във времето обществена памет за жертвите на комунизма.
„Фейсбук” ми помогна да се свържа с г-жа Красимира Ташева, да се срещнем и да получа важни подробности, необходими за създаване на профила на нейния баща. Тя беше любезна да ми предостави документи и снимки от личния си архив и е пример за човек, който никога не е забравил и никога няма да забрави. Надявам се този пример да бъде последван от други хора, чиито близки или роднини са преживели репресии. Г-жа Ташева беше също така любезна и да ми предостави своя текст „Нашата част от историята”, който по-долу публикувам като първо свидетелство на pametbg.com, за което искрено ѝ благодаря. Благодаря на Господ, че ми даде възможност да се запозная с тази духовно силна жена. Нейната разтърсваща история не се нуждае от коментар, а от прочит от колкото се може повече хора.
„Мила Гина, прощавай, че те оставям тъй сама. Остани ми вярна, идвай с милите ми дечица, които оставям тъй малки сирачета. Целувайте, прегръщайте вместо мен кръст и букви на гроб студен. Майко, татко и мили сестри, и всички – не забравяйте делата ми. Иво, съди тъй, както мен осъдиха подлите изменници...смърт. Целувам ви всички, Иван. 2 март, 1953 г.”...
Това е последното писмо на баща ми, писано в Плевенския затвор. Писмото е извезано с гвоздей и много мъка на домашно-тъкана кърпа, а майка ми – Гина Манолова, по баща Иванова Фичева, го намери в окървавените дрехи, които ни върнаха след разстрела му, скрито в хастара. Той беше на 32 години. Върна се от фронтовете на Втората световна война, воювал срещу нацистка Германия – герой, с три ордена за храброст, за да стане мъченик.
