През 1946 г. Стоян Ропов отбива военната си служба и си идва в отпуск в Цалапица, за да помага на родителите си в полската работа. Няколко дни преди края на отпуската отива в центъра на селото, където се разчиства място за строеж на читалище. Извикан е да участва в разчистването, но отказва, защото кратката му отпуска свършва. Арестуван е, удрян е много лошо по пътя към ареста и после доубит. Заровен е в лозе със знанието на коменданта на селото К. Пърчев. На другия ден убийците го търсят в дома му с обяснението, че уж бил избягал. Военните го търсят и от общината им отговарят, че е избягал. Бащата му принуден да заплати войнишките му дрехи и обувки в петорен размер.

След известно време комунистите в Цалапица са разделят на два враждуващи лагера и успяват да изправят пред съда коменданта Пърчев като виновник за убийството на Стоян Ропов. Пърчев е осъден, лежи в затвора и според свидетели по-късно се побърква. Близките се страхуват да поискат акт за смъртта и получават такъв едва след политическите промени през 1989 г.