Стоян Костадинов Ропов
Стоян Костадинов Ропов
село Цалапица, област Пловдив.
село Цалапица.
Селско семейство.
Неженен.
Войник.
20 години.
село Цалапица.
1946 г.
село Цалапица.
През 1946 г. Стоян Ропов отбива военната си служба и си идва в отпуск в Цалапица, за да помага на родителите си в полската работа. Няколко дни преди края на отпуската отива в центъра на селото, където се разчиства място за строеж на читалище. Извикан е да участва в разчистването, но отказва, защото кратката му отпуска свършва. Арестуван е, удрян е много лошо по пътя към ареста и после доубит. Заровен е в лозе със знанието на коменданта на селото К. Пърчев. На другия ден убийците го търсят в дома му с обяснението, че уж бил избягал. Военните го търсят и от общината им отговарят, че е избягал. Бащата му принуден да заплати войнишките му дрехи и обувки в петорен размер.
След известно време комунистите в Цалапица са разделят на два враждуващи лагера и успяват да изправят пред съда коменданта Пърчев като виновник за убийството на Стоян Ропов. Пърчев е осъден, лежи в затвора и според свидетели по-късно се побърква. Близките се страхуват да поискат акт за смъртта и получават такъв едва след политическите промени през 1989 г.
След известно време комунистите в Цалапица са разделят на два враждуващи лагера и успяват да изправят пред съда коменданта Пърчев като виновник за убийството на Стоян Ропов. Пърчев е осъден, лежи в затвора и според свидетели по-късно се побърква. Близките се страхуват да поискат акт за смъртта и получават такъв едва след политическите промени през 1989 г.
Информация за съдбата на Стоян Ропов се съдържа в спомените на Йордан Атанасов Джамбов, Йордан Костадинов Ропов, Борис Иванов Бинков, записани от Надежда Любенова.
Надежда Любенова, „Заритите кладенци край Цалапица проговарят”, второ допълнено издание, издателство „Макрос”, Пловдив, 2016 г., с.20, 94-96,108,109,194,195.