Георги Атанасов
Георги Атанасов
14 април 1886 г.
село Яхларе (днес Драгомир), област Пловдив.
село Яхларе.
Селски.
Средно духовно.
Женен.
Свещеник.
Енорийски свещеник.
58 години.
Местността Белите брегове край село Найден Герово, Пловдивско.
Около 10 октомври 1944 г.
гр. Пазарджик.
Георги Атанасов завършва духовна семинария. Работи в Пазарджик към църквата „Света Богородица“ като певец. Задомява се и е ръкоположен за свещеник. Обслужва църквите в Яхларе и още три села: Крумово, Тополи дол и Герена. Има изключително красив глас. Разбира от билколечение. Владее френски език. Свири на цигулка. С политика не се занимава.
С политическата промяна през 1944 г. има безредието и своеволието. Набелязани са: „поповата къща, мандрата и общината“. Когато партизаните нахлуват в дома на свещеника, започват да обират и да стрелят. В къщи е само дъщеря му, която се скрива. Родителите ѝ намират къщата обрана до вилица и лъжица. Отец Георги прави опис на изчезналите вещи и без да подозира, че е набелязан, отива в милицията в Пазарджик да доложи за кражбата. Използват идването му и го арестуват. На 14 септември близките му го откарват в Пазарджишкия затвор. Там изтърпява големи изтезания. На 10 октомври го извеждат от затвора, за да бъде убит жестоко.
Твърди се, че мъчителите са му скубали брадата, яздели го като кон. Накрая го поливат с бензин и го запалват. Гори като факел. След това хвърлят тялото му в близкия кладенец.
След жестокото убийство на свещеника в Яхларе селяните са покрусени. Църквата „Свети Димитър“ в селото запустява. Превърната е в обор.
С политическата промяна през 1944 г. има безредието и своеволието. Набелязани са: „поповата къща, мандрата и общината“. Когато партизаните нахлуват в дома на свещеника, започват да обират и да стрелят. В къщи е само дъщеря му, която се скрива. Родителите ѝ намират къщата обрана до вилица и лъжица. Отец Георги прави опис на изчезналите вещи и без да подозира, че е набелязан, отива в милицията в Пазарджик да доложи за кражбата. Използват идването му и го арестуват. На 14 септември близките му го откарват в Пазарджишкия затвор. Там изтърпява големи изтезания. На 10 октомври го извеждат от затвора, за да бъде убит жестоко.
Твърди се, че мъчителите са му скубали брадата, яздели го като кон. Накрая го поливат с бензин и го запалват. Гори като факел. След това хвърлят тялото му в близкия кладенец.
След жестокото убийство на свещеника в Яхларе селяните са покрусени. Църквата „Свети Димитър“ в селото запустява. Превърната е в обор.
Игумения Валентина Друмева „Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време“, том 1, издава Славянобългарски манастир „Св. Вмчк Георги Зограф“, Света гора, Атон, 2007 г., с. 227-232.
