Евстати Пандурски завършва семинария през 1927 г. След като е назначен за свещеник в село Бояна, започва да следва политикономия в Свободния университет. Високоинтелигентен той владее френски, немски и руски език. Също така е и голям калиграф. Респектира с високите си духовни качества и с външния си вид. По негова инициатива през 1934 г. са обобщени и издадени изследванията за миналото на Бояна и Боянската църква. По негово време църквата в Бояна става предпочитано място за кръщаване и венчаване на софиянци и на хора от тогавашния столичен елит.

На 9 септември 1944 г. в дома на свещеника нахлуват въоръжени лица да търсят оръжие. Оръжие не намират. Добри хора го посъветват, докато затихне бурята, да отиде при родителите си в село Крайници, Кюстендилско, където баща му е свещеник. След десетина дена му се обаждат да се върне, понеже в Бояна е спокойно. След като се връща, още при читалището е арестуван и вече никой не го вижда. Това става на 17 септември.

Селянин, живеещ на пътя за Княжево, вижда да водят свещеника в 4,30 часа през нощта. Всъщност те не го отвеждат в участъка, а на Чуканова ливада. Изтезават го, скубят му брадата, бият ли го жестоко до умъртвяване. Днес близките му не знаят къде е неговият гроб.