Цаню Тафров завършва Черепишкото свещеническо училище и през 1935 г. е ръкоположен за свещеник. Заема енорията на село Зелениково, като обслужва и село Бабек. Служи с чувство на голяма отговорност. Обича църквата си и я поддържа в изряден вид. Създава ученически детски хор. След това основава и младежки църковен хор. Голямата му просветна дейност съживява духовността в това малко китно село.

Затова ревностният свещеник през септември 1944 г. се оказва неудобен. Напуска селото и отива в Бачковския манастир. После остава в дома на свои сродници в Пловдив. Когато отец Стефан излиза да изпрати презвитерата е проследен. Качени са и двамата в колата и ги закарват в Зелениково. Още с пристигането го арестуват и отвеждат в общината. Там заварва арестувани още шест души. Подложен е на изтезания и унижения. През нощта, когато ги извеждат никой не ги вижда.

Той и останалите са убити в местността Юнчула и хвърлени в дълбоко дере. Отец Стефан е измъчван много. Той е убит последен. Заравят ги полуживи. Убийците нямат търпение да ги изчакат да умрат и ги умъртвяват с кирки и лопати, за да не се чуват изстрели.