Стефан Попвасилев
Стефан Попвасилев
17 септември 1899 г.
село Павелско, Смолянско.
гр. Перущица, Пловдивско.
Селски.
Средно духовно.
Женен.
Свещеник.
Енорийски свещеник.
45 години.
Местността Симеонов мост над река Въча.
21 септември 1944 г.
гр. Перущица.
Стефан Попвасилев завършва Свещеническото училище в Бачковския манастир през 1923 г. Ръкоположен е за свещеник през 1926 г. Изпратен е в село Айдиново (днес Исперихово), Пазарджишко. През 1931 г. се премества със семейството си в село Перущица, сега град. Развива активна енорийска дейност. Учредява голямо християнско православно братство от 200 членове през 1932 г.
Когато настъпва политическата промяна на 9 септември 1944 г., идва време за отмъщения чрез саморазправа. На 12 септември същата година по време на светата литургия в храма „Свети Атанасий“ идват непознати и отвеждат отеца в Горното училище за „малка справка“. Там има вече арестувани около 60 човека. Подлагат го на жестоки изтезания. Съдбата на 25 души от тях е вече решена. Те трябва да умрат без съд и присъда. На 21 септември 1944 г. в 1 ч. и 30 м. са откарани с камион в местността Симеонов мост над река Въча. Всички са разстреляни.
Когато настъпва политическата промяна на 9 септември 1944 г., идва време за отмъщения чрез саморазправа. На 12 септември същата година по време на светата литургия в храма „Свети Атанасий“ идват непознати и отвеждат отеца в Горното училище за „малка справка“. Там има вече арестувани около 60 човека. Подлагат го на жестоки изтезания. Съдбата на 25 души от тях е вече решена. Те трябва да умрат без съд и присъда. На 21 септември 1944 г. в 1 ч. и 30 м. са откарани с камион в местността Симеонов мост над река Въча. Всички са разстреляни.
Труповете са откарани на няколко километра по-нагоре. Изсипани са на малка поляна, сега дъно на язовир „Въча“. Когато започват да строят язовира, намерените кости са събрани и вградени в язовирната стена.
Игумения Валентина Друмева „Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време“, том 1, издава Славянобългарски манастир „Св. Вмчк Георги Зограф“, Света гора, Атон, 2007 г., с. 63-72.
