Михаил Лазаров Костадинов (Милош)
Михаил Лазаров Костадинов (Милош)
10 юни 1888 г.
село Пожарево, Софийско.
село Пожарево.
Семейство на свещеници.
Средно духовно.
Женен.
Свещеник.
Енорийски свещеник.
56 години.
Местността Шуманица, между селата Иваняне и Филиповци, Софийско.
Около 18 октомври 1944 г.
село Пожарево.
Михаил Костадинов завършва Бачковското свещеническо училище. Първата му енория е в село Братушково до град Сливница, Софийско. След смъртта на чичо си заема неговото място в Пожарево. На гърба на една от иконите в селската църква отец Милош отбелязва, че е дошъл да служи в нея през 1923 г. Селяните го помнят само с добро. Служи ревностно в храма и пее прекрасно. Основава в селото кооперация. Помага на бедните селяни.
С политика не се занимава. Но след Деветосептемврийския преврат през 1944 г. идва неговото изпитание. Такива църковни служители като него не са удобни. На 14 октомври 1944 г. е арестуван заедно с още трима души. Откарват ги в Банкя. Започват изтезания, които продължават 2-3 дни. След това ги отнасят в неизвестна посока. И тримата са убити, всъщност доубити. Гробовете им сега не се знаят.
С политика не се занимава. Но след Деветосептемврийския преврат през 1944 г. идва неговото изпитание. Такива църковни служители като него не са удобни. На 14 октомври 1944 г. е арестуван заедно с още трима души. Откарват ги в Банкя. Започват изтезания, които продължават 2-3 дни. След това ги отнасят в неизвестна посока. И тримата са убити, всъщност доубити. Гробовете им сега не се знаят.
След време е предизвикана анкета. Тя установява, че е станала „грешка“. Не се намира вина в нито един от убийците. Остава истината, че при подмяна на ценностната система се унищожават тези, които държат на вярата в Бога и на честта пред обществото.
Игумения Валентина Друмева „Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време“, том 1, издава Славянобългарски манастир „Св. Вмчк Георги Зограф“, Света гора, Атон, 2007 г., с. 159-166.
