Петър Дивизиев завършва духовната семинария при голяма бедност. Пеш върви до гара Белово, за да продължи с влака, а разстоянието не е малко. Завършва с висок успех. Учителства в град Петрич и пограничните села Добри Лаки и Ключ. През 1934 г. се премества в Банско. Приема свещеничество и работи всеотдайно на духовната нива. Към 1938 г. е енорийско свещеник в град Разлог. Оценявайки способностите му и ревностното му служение, митрополитът му поверява длъжността архиерейски наместник на Разложка духовна околия. В храма служи благолепно. В малкия град той внася духовност във всяко културно начинание. Никога не се занимава с политика.

На 20 септември 1944 г. партизаните слизат в града и провъзгласяват новата власт. Новите властници, които възприемат атеистичните идеи не одобряват авторитетния духовник. На 5 октомври 1944 г. трима партизани го арестуват. Следват изтезания, заедно с други задържани. Една нощ ги извеждат към землянката на Иван Козарев. Задържаните наброяват 52 души от Разложкия край, между които и една жена от Якоруда. Избиването е извършено с особена жестокост, с тъпи предмети, кирки и лопати. Накрая свещеникът е накаран да да опее всички убити, след което и той е убит.

Погребват ги в партизанската землянка. Всички са млади от 28 до 40-годишни. През 1990 г. масовият гроб е разкрит по настояване на близките на жертвите. От 40 души само 12 са разстреляни – в черепите им са открити дупки от куршума. Останалите са строшени.