Константин Фьодоров завършва духовна семинария в гр. Курск. Не е ясно при какви обстоятелства напуска Русия. Установява се на първо време в Стара Загора. Старозагорският митрополит Павел оценява вярата и призванието му и го ръкополага за дякон на 6 януари 1937 г. в храм „Св. Димитър“. Свещеничество приема на 19 януари същата година. Назначават го за енорийски свещеник в село Камилски дол, област Хасково. Там служи седем години.

Новите му изпитания идват в навечерието на 9 септември 1944 г. Принуден е да се пресели в село Капитан Андреево на границата. Отношението към руския емигрант става все по-враждебно. Смятат го за противник на идващата социалистическа власт. На границата служи от 1 септември до 30 ноември 1944 г. Отново става неудобен. Този път е преместен в село Генералово, област Хасково. Там остава седем години до 23 октомври 1951 г., когато е задържан. От тази дата всички сведения за него са прекъснати.

Датата на задържането му съвпада с третата вълна на репресиите спрямо Българската Православна Църква, когато започва затварянето на много свещеници по затвори и лагери. Предполага се, че е убит веднага или малко по-късно след арестуването му, след като е жестоко измъчван.