Славчо Манолов е ученик в 7 клас на Силистренската смесена гимназия към 1944 г. Познат е като изключително скромен и честен младеж. На 12 декември 1944 г. той изчезва. В регистрите се води като безследно изчезнал, но близките и обществеността в Силистра знаят, че той е един от разстреляните от комунистите без съд и присъда в края на 1944 г. Десетките жертви на комунистическата разправа са хвърлени в общ безименен гроб в покрайнините на Силистра.

Причината за разстрела на 18-годишния младеж е обвинението на новата ОФ власт, че е „разпространявал на фашистка литература”. Подобни обвинения са използвани от комунистическия режим в условията на съветска окупация за разправа с хиляди българи.

След краха на комунизма през 1989 г. съученици на Славчо Манолов отпечатват в местната преса в началото на 90-те години на ХХ век възпоменание за своя приятел, убит 45 години по-рано, придружено със снимка, която е използвана в настоящия профил.

Във възпоменателната бележка е посочено:

„Поклон пред светлата памет на Славчо, обичан от всички съученици.

Ние няма да те забравим.”

От приятелите му.