Асен Павлов
Асен Павлов
9 март 1898 г.
село Александрово, област Ловеч, Княжество България.
Министър на земеделието и държавните имоти (1944-1945).
БЗНС "Пладне".
ДС го наблюдава и посочва за него: „За парижката конференция Асен Павлов е казал, че плана на Маршал имал за цел да подпомогне нуждаещите се страни, което Съветския съюз не можел да направи, понеже сам имал нужда от всичко. Ако Молотов не се съгласял с плана Маршал, Европа щяла да бъде разделена на две и Америка щяла да подпомогне само тия, които искали. България трябвало да иска помощ”.
Асен Павлов е министър на земеделието и държавните имоти (9 септември 1944 – 17 август 1945 г.) в правителството на ОФ, член на БЗНС „Пладне”, народен представител в 26-то Народно събрание (1945-1946) и 6-то Велико Народно събрание (1946-1949).
Един от основателите на младежката земеделска група в Плевен (1918), а от следващата година е член на БЗНС. През 1923 г. завършва курс по педагогика в Лайпциг, а през 1930 г. и агрономство в Прага. Между 1924 и 1930 г. е секретар на Българския студентски земеделски съюз в Чехословакия и на българската секция на земеделския интернационал. Бил е подпредседател на антифашистката студентска организация „Нарстуд“ и на международното младежко аграрно бюро.
През 1923 г. се завръща се в България и участва в основаването на БЗНС Пладне. През 1932-1933 г. е секретар на партията, а от 1933 до 1934 г. е член на Управителния съвет на БЗНС-обединен, който включва БЗНС Пладне и БЗНС Врабча-1. От 1939 до 1944 г. е в ръководството на Общия съюз на Българските земеделски кооперации. По това време е арестуван и интерниран за антиправителствена дейност.
През 1945 г. Застава на страната на Никола Петков и преминава в опозиция на ОФ, за което е репресиран. След това в периода 1946-1949 е народен представител в Третото до Седмото народни събрания. В периода 1957 и 1977 г. отново е в ОФ. Член е на Управителния съвет на БЗНС и бюрото на Националния съвет на ОФ. Член на Постоянното присъствие на БЗНС (1962-1972).
Един от основателите на младежката земеделска група в Плевен (1918), а от следващата година е член на БЗНС. През 1923 г. завършва курс по педагогика в Лайпциг, а през 1930 г. и агрономство в Прага. Между 1924 и 1930 г. е секретар на Българския студентски земеделски съюз в Чехословакия и на българската секция на земеделския интернационал. Бил е подпредседател на антифашистката студентска организация „Нарстуд“ и на международното младежко аграрно бюро.
През 1923 г. се завръща се в България и участва в основаването на БЗНС Пладне. През 1932-1933 г. е секретар на партията, а от 1933 до 1934 г. е член на Управителния съвет на БЗНС-обединен, който включва БЗНС Пладне и БЗНС Врабча-1. От 1939 до 1944 г. е в ръководството на Общия съюз на Българските земеделски кооперации. По това време е арестуван и интерниран за антиправителствена дейност.
През 1945 г. Застава на страната на Никола Петков и преминава в опозиция на ОФ, за което е репресиран. След това в периода 1946-1949 е народен представител в Третото до Седмото народни събрания. В периода 1957 и 1977 г. отново е в ОФ. Член е на Управителния съвет на БЗНС и бюрото на Националния съвет на ОФ. Член на Постоянното присъствие на БЗНС (1962-1972).
1. АКРДОПБГДСРСБНА – М, ф. 13, оп. 1, а.е. 154, л. 55-56, доклад от отделение „В” на ДС за времето от 1 април до 1 юли 1947 г. до главния директор на народната милиция и директор на ДС.
2. Ташо Ташев, „Министрите на България 1879-1999”, Академично издателство „Проф. М. Дринов”, изд. на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец”, 1999 г., с. 332.
2. Ташо Ташев, „Министрите на България 1879-1999”, Академично издателство „Проф. М. Дринов”, изд. на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец”, 1999 г., с. 332.
Асен Павлов | Снимка: Ташо Ташев, „Министрите на България 1879-1999”.
