Бащата на Галин Малакчиев е кавалерийски офицер, участник в Олимпийските игри през 1936 г., което му създава огромни трудности. През 1945 г. завършва 5-та мъжка гимназия в София. През 1949-1951 г. работи като оксиженист при строежа на народната библиотека. През 1954 г. е приет в ВИИИ „Н. Павлович“. Дипломната му работа „Момче с лък“ е посрещната с възхищение от членовете на комисията. Работи кавалетна и монументална пластика, релеф и видим бетон. На ЕКСПО 1970 в Осака, Япония, е представена композицията му „Орфей“. От 1973 г. живее и работи в село Батулия. През 1986 г. е удостоен със званието „Заслужил художник“.

В документите на Шесто управление на ДС, се посочва, че той е "изтъквал, че неговата творба „Хирошима“ била „изкуство съвременно и е от европейски мащаб, а не натрапен просташки реализъм“. Изразил е мнение, че ако го пуснат на Запад, там действително щели да го оценят.