Георги Мичев Иванов
Георги Мичев е роден на 7 февруари 1940 г. в махала Джокарите (Троянския балкан). Баща му Мичо Иванов Костовски отказва да стане член на ТКЗС и комунистическият режим конфискува всичките негови ниви, гори, ливади и стопански инвентар. Заради отказ да посади дръвчета на своя нива, която без негово съгласие е включена в блок на ТКЗС, той е осъден на 8 месеца лишаване от свобода, от които излежава 4 месеца в Ловешкия затвор (виж документ №2 вдясно).
Самият Георги Мичев не е убеден, че родителите му трябва да влязат в ТКЗС, което е отбелязано в една от характеристиките му (виж документ №1 вдясно).
Цялото семейство е подложено на непрекъснат тормоз, като не им е позволявано дори да си купят хляб. Синовете на Мичо Костовски - Георги и Стефан дълго време не могат да постъпят никъде на работа дори като общи работници, а когато успяват да си намерят работа набързо ги уволняват.
Георги Мичев успява да завърши гимназия в Троян (1959) и философия в Софийския университет „Кл. Охридски“ (1966). През 1973 г. защитава дисертация в катедра „Логика, етика и естетика“ и придобива научна степен доктор по философия.
Занимава се с проблеми на народопсихологията, естетическия вкус, история и теория на хумора и др. Автор е на няколко книги, сред които „Естетическият вкус“ (1978), „Бремето на дълга“ (1980), „Брегове на живота“ – етюди върху психологията на малкия човек, част I (1985), „Глинен свят“ – етюди върху психологията на малкия човек, част II (1988) и др., както и на над 1600 публикации във всекидневния и периодичния печат.
Георги Мичев Иванов почива на 12 февруари 2023 г.
В документите на Шесто управление на ДС за него се посочва още, че е „твърдял, че нашата литературна критика се използвала като средство за „изпълнение на присъди“. Възхвалявал достиженията на американската космическа техника и иронизирал съветските достижения в това отношение”.
От справка на Комисията по досиетата след краха на комунистическия режим е видно, че досието на Георги Мичев Иванов е унищожено още на 19 декември 1989 г., повече от месец по-рано от заповедта за тайното прочистване на досиетата на Държавна сигурност от компрометиращи тоталитарното управление на БКП материали, утвърдена от министъра на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев на 25 януари 1990 г. (виж последния документ вдясно).
