Иван Тодоров (1921-2008) с литературен псевдоним Иван Рудников, е писател. Член на БОНСС. Участник в комунистическото движение и признат за активен борец против фашизма и капитализма след 9 септември 1944 г. Доброволец е в заключителната фаза на Втората световна война и е сътрудник на фронтовия печат при боевете на българската армия в Унгария.

Завършва Националната школа за запасни офицери „Христо Ботев”. Редактор в Профиздат (1948-1954) и Държавно военно издателство (1954-1969).

В архивите на Шесто управление на ДС за него е посочено:

„Рудников провежда антибългарска агитация и пропаганда на проюгославска основа, изразяваща се в разпространяване на хули и клевети срещу Съветския съюз, по адрес на отговорни партийни и държавни ръководители и социалистическата ни действителност. Пише и разпространява сред свои близки и познати епиграми и епитафии с враждебно съдържание. Явява се проводник на нездрави тенденции сред културните дейци, изразяващи се в отрицателно отношение към партийността в литературата и подражавайки на ренегата Роже Гароди, се обявява за „безбрежно и безгранично“ изкуство. Стреми се към литературно признание в чужбина и прави опити да печати свои творби в СФРЮ и Италия. Събира материал за написване на роман под заглавие „Морфин“, като израз на протест срещу „тези идеи, дето ни лъжат и действат като морфин.“