Проф. Любомир Тенев (1915-1993) е театровед, теоретик и критик, пренесъл знанието за театъра в три исторически периода – между двете световни войни, при комунизма и след краха на комунистическата система.

Завършва право във Софийския университет (1943). Още като студент сътрудничи с отзиви и рецензии културния печат. До 1946  г. работи като адвокат. Доцент (1950), професор (1952) по история на западно европейски театър във ВИТИЗ; завеждащ катедрата по театрознание (1948-1951, 1965-1980), зам.-ректор (1948-1951), ректор (1951-1953) на института. Зам.-директор в Научното обединение по изкуствознание при БАН (1973-80). Член на Управителния съвет на Съюза на артистите в България (от 1965 г.), на Управителния съвет на Съюза на българските писатели (1972-1976).

Негови възпитаници са няколко театрални поколения. Автор е на множество критически статии, изследвания, студии. С богатите си познания за световно театрално изкуство теоретично обосновава и подкрепя стиловото многообразие в драматургичното и сценичното творчество. Носител е на редица награди, сред които орден „Г. Димитров“ (1985), „НРБ“ III ст. (1975), Димитровска награда (1986).

В документите на Шесто управление на ДС за проф. Любомир Тенев се посочва, че „изразявал несъгласие по някои въпроси на икономическата политика на Партията. Твърдял, че в Съюза за икономическа взаимопомощ съществували противоречия, че „руснаците са корумпирани“ и имало „израждане на управлението“. Говорел, че корупцията и стремежът към обогатяване в Съветския съюз е добил големи размери и доказал, че сегашния социализъм не бил строя, който са предсказали Маркс и Енгелс. Одобрявал тезата на западния философ Маркузе, че Съветския съюз днес бил „Електрифицирано средновековие“. Явявал се един от пропагандаторите на „голямото „ западно изкуство”.

Идеологическото управление на ДС посочва през 1973 г., че „за Тенев и най-близкото му обкръжение ще бъде изготвена нова справка за ЦК на БКП, в която ще бъдат включени и новопридобитите данни”.